Майкъл Крайтън - Пясък през пръстите

Асуан беше разположен в област с отличен гранит и египтяните режеха асуански гранит за всичките си важни паметници и сгради. Камъните се превозваха по течението на реката, за да се използват за големите храмове; един огромен обелиск все още се виждаше в края на града. Ако го бяха извадили, той би бил най-големият единичен каменен блок, използван от египтяните. Смяташе се, че тежи хиляда тона. Три страни от колоната бяха изрязани, преди в камъка да бъде открит дефект, който го правеше безполезен.

Никос не беше идвал в Асуан след войната и беше смаян от промените. Бял и блестящ, новият хотел „Катаракт“ се издигаше на Елефантина, други модерни хотели бяха разположени на източния бряг. Градът имаше нов, процъфтяващ облик. От разговорите, които дочу по улицата, разбра, че тук има два нови университета.

Но истинският източник на пари не можеше да се сбърка - язовирът. Асуан беше процъфтяващ град, забогатял от парите, донесени от работниците по язовира, намиращ се на седем мили южно от града. Започнат през 1960, язовирът даваше работа на трийсет и три хиляди работници на три смени. С наближаването на лятото повечето работа се вършеше нощем под светлината на прожектори.

Той тръгна по брега на реката, понесъл кокошките на главата си. Тук беше по-хладно, отколкото в Луксор и силният бриз държеше мухите настрана. Той погледна завързаните за кея фелуки, платноходки с триъгълни платна. Имаше всякакви форми и размери и с различна степен на занемареност.

Довечера, помисли си той. Довечера.

Когато се спусна нощта, пазарът оживя и той продаде кокошките си без проблем. За вечеря яде фул, национално ястие от бакла в олио с надеждата да не му стане лошо.

Пазарът беше космополитен. Докато го обикаляше, той се почувства сякаш е в Египет на бъдещето, нова страна, по-осъзната политически, по-просперираща и горда. Забелязваше дребни неща-бръснарница с изрязани от вестник снимки на Насър по стените, сергия с книги и списания на чужди езици, студенти, които разпалено говорят за философия, чужденки, които пазаруват, особено едри червендалести жени с пазарски мрежи.

Зачуди се какви са, но после чу на какъв език говорят. Бяха рускини, жените на инженерите, които работеха по язовира. Асуан беше руска колония с пет хиляди техници, които живееха там, обясни му един търговец на килими.

Египет се променя, помисли си той.

Към десет той се върна на брега на Нил и тръгна покрай фелуките. Неколцина моряци стояха до лодките си, пушеха и тихо си говореха, иначе районът беше пуст. Той избра една лодка, необичайно голяма и здрава на вид. После легна на земята и се престори на заспал.

- Да ви кажа - започна лорд Гроувър, докато седяха край вечерния огън, - чух една забележителна история, докато бях в Танжер.

Другите го погледнаха.

- Случайно се запознах с някакъв роднина на лорд Карнарвън и той описа два инцидента, които се случили, когато Карнарвън умрял. Починал от ухапване на насекомо тук в Египет.

- Комар - каза Барнаби. - Отведен бил в Кайро и починал там.

Гроувър кимна.

- Тогава се вдигнала голяма шумотевица за проклятието на фараоните.

- Не ми казвай, че...

- О, разбира се, че не вярвам. Но историите са интересни. Изглеждало, че той се оправял след ухапването, когато развил пневмония и умрял през април. Разказват, че в точния момент на смъртта му всички светлини в Кайро угаснали за няколко часа. Алънби бил върховен комисар по това време и разследвал спирането на тока. Не открил логично обяснение.

Пиърс вдигна рамене.

- Не сте чули всичко. В Англия кучето на Карнарвън извило жално и умряло в същия миг като господаря си в Египет.

Той се облегна, скръсти ръце и зачака.

- Притеснен ли си? - попита Конуей.

- Разбира се, че не - каза Гроувър. - Просто заинтригуван.

- Имаш ли куче?

- Не.

- Значи си в безопасност - каза Конуей.

Гроувър отпи от джина си.

- Кажи ми - каза Конуей, - проклятието само на богатите ли действа, или покосява и бедните?

Гроувър изсумтя презрително и запали пура.

- Няма основание за това - каза Барнаби. - В никоя от гробниците не пише нищо за проклятие на фараоните. По религиозните паметници има няколко неясни предупреждения за живите, които нарушават покоя на мъртвите, но не и смразяващи кръвта проклятия. Когато Карнарвън умрял през 1923, журналистите се нахвърлили на историята и я интерпретирали, както им скимне.

- Съжалявам за което - каза Пиърс.

- Когато гробницата била открита — продължи Барнаби, - се вдигнал страхотен шум. Това била първата сериозна археологическа находка във времето на масовите комуникации, радиото и вестниците. Репортерите направо наводнили мястото - както и посетителите, по четири хиляди месечно. Картър получавал по петнайсет странни писма на ден, веднъж се пошегувал, че получил писмо, в което го питали дали информацията в гробницата ще хвърли светлина върху войната в Белгийско Конго.