Майкъл Крайтън - Пясък през пръстите

С недоумение тя му подаде бинокъла. Той слезе от джипа и заоглежда скалата. Пукнатина, това им трябваше - цепка в скалата, дефект, прорез. Огледа скалата и не видя нищо. Беше трудно да види подробностите. Слънцето беше толкова ярко, че заличаваше сенките.

- Ще се вижда по-добре по-късно следобед.

- Май си права.

Той огледа пак бавно и внимателно. Нищо от дясната страна на перваза, после перваза, после лявата, продължи... чакай... спря... и се върна. Там имаше нещо. Цепнатина, истинска цепнатина на петдесетина метра на юг от перваза и привидно без достъп до нея. Как щяха да я стигнат?

Изглеждаше ужасно малка. В дъното на образуваната от нея ниша, може би стотина стъпки под върха на скалата, нямаше да има място и за един човек. Възможно ли беше гробницата наистина да е там, на такова малко работно пространство?

Имаше само един начин да разберат.

- Възможно е - каза Барнаби, потупвайки картата с молива си. - Съвсем възможно. Как ще стигнете дотам?

- Трябва да забравим цялата си работа досега. Пътеката по перваза не води доникъде. Трябва да намерим нов маршрут, който да ни отведе чак до върха. Довечера ще потърсим.

Търсиха тази нощ и следващата, и по-следващата без успех. На третата нощ Пиърс не можа да заспи. Лежеше в леглото си, загледан в плата на палатката. До него Никос спеше дълбоко. Пиърс завиждаше на способността на гръка да си почива в напрегнати ситуации, докато той беше натегнат като пружина, снопче нервно разочарование.

Пиърс стана от леглото и излезе навън, потрепервайки от хладния въздух. Едно питие щеше да го отпусне. Той се затътри през пясъка към палатката с провизиите и отметна капака.

Вътре беше Лиза и ядеше сандвич.

- Не можеш да спиш ли?

- Не. Какво има за пиене?

- Останал е малко джин.

Той си наля три пръста.

- Наздраве.

Лиза го наблюдаваше. Той усещаше погледа й върху себе си.

- Станало ли е нещо?

Тя поклати глава.

- Озадачаваш ме, това е.

- Е, и аз не те разбирам. Как така стана секретарка на лорд Гроувър?

- Скучна история.

- Тъкмо ще ме приспи.

-Ами - каза тя,-познавам лорд Гроувър от много време, още от войната. Той беше близък приятел на баща ми. Баща ми и майка ми загинаха в лондонския пожар. Така че след това той се върна и се погрижи за мен, изпрати ме в Гъртън Колидж и се погрижи да имам всичко необходимо. Беше голяма промяна, защото татко беше банков чиновник. Имах супер дебют и прекарах една година в Европа и учих в Швейцария. Разбира се, бях благодарна. Реших, че искам да му се отплатя, но той не искаше и да чуе. Накрая стигнахме до компромис и ето ме тук. Той ме води със себе си, където и да отиде. Понякога си мисля, че гледа на мен като на дъщеря. Странно.

- И аз мисля, че те възприема така.

- Ами ти? Винаги ли си бил журналист?

- Не. - Пиърс отпи от питието си. - Бях студент до Корея. След войната нямаше много смисъл да продължавам, така че година-две се оглеждах, работех в разни вестници и се мъчех да напиша книга за Корея. Така и не го направих, но имах възможност да отида в Брюксел през 1958, за да напиша статия за изложението. Получи се добре и така не се върнах в Щатите. Всъщност не харесвам Америка.

- Всички в Англия искат да отидат там.

- Е, да заповядат. Това е вулгарна страна.

- Хората никога не са доволни - каза Лиза почти на себе си.

Пиърс се усмихна.

- Много ми е късно за философстване.

- Да - каза тя. - Май е така.

Пиърс се събуди на следващата сутрин от звука на изстрел. Изтърколи се от леглото, нахлузи си ботушите и излезе.

Конуей стоеше навън с пистолета в ръка.

- Какво стана?

- Тая дивотия се е нагряла - каза Конуей, гледайки пистолета. — Ти знаеше ли, че се нагряват?

- Какво стана?

- Струва ми се - каза Конуей, издухвайки дима от дулото, - че по едно време ти прояви интерес към флората и фауната в региона.

Пиърс не каза нищо.

- Ако погледнеш зад палатката ми, ще видиш превъзходен местен екземпляр.

Той обиколи палатката и видя змията - сгърчена, все още потрепваща, с изпъната качулка. Беше голяма, дълга почти метър и половина и дебела като мъжка китка.

- Има ли други?- попита Пиърс.

- Стига де - каза Конуей.

- Господи! — възкликна Пиърс и пак си легна.

Следобед той помогна на Лиза и Барнаби със снимките. Те работеха в гробницата на Нахт, писарят на житниците при Тутмос V - по стените бяха изобразени сцени на жътва и реколта. Една стена беше особено добре запазена. На нея се виждаше писарят, надзираващ отделянето на житото от плявата, жътвата и товаренето на зърното в кошници.