Майкъл Крайтън - Пясък през пръстите

Лиза се приближи до него, докато той си допиваше кафето.

- Нещастен?

- Не скачам от радост.

- Ще ме заведеш ли на разходка?

Той вдигна очи към високото безжалостно палещо слънце.

- Не е ли топличко?

- Да - каза тя, - но не възразявам.

Тръгнаха на север от лагера към храма на Хатшепсут. През повечето време мълчаха, накрая Пиърс каза:

- Ти ме пазиш, нали? Не ми позволяваш да увесвам нос, държиш ме настрана от скандалите.

- Не съвсем. - Тя гледаше в краката си и вдигаше облачета пясък с обувките.

- Защо? - попита той, игнорирайки отговора й.

- Честно казано, не знам.

Стигнаха до храма, огромен и празен на слънцето, и влязоха под колонадите, за да се скрият от жегата. Навсякъде имаше йероглифи, описващи сцени от живота на Хатшепсут. Тя била силна и властна царица, една от най-известните жени в египетската история - може би най-известната след Клеопатра и Нефертити. Дъщеря на Тутмос I и Ахмес, тя се омъжила за своя полубрат Тутмос II, за да стане царица. После, когато съпругът й избрал за свой наследник едно момче, тя завзела властта и се качила на трона. Често носела фалшива брада, докато се правела на фараон.

След това момчето, което тя изместила, станало Тутмос III и разрушило всичките й паметници. Останали само два - обелискът в Карнак, най-високият в Египет, и погребалният храм в Тива.

- Кажи ми — каза Лиза, - защо толкова те интересува гробницата?

Пиърс сви рамене. Добър въпрос, на който той нямаше отговор.

- Парите ли ти трябват?

- Не.

- Тогава защо? Предизвикателството? Ти не си като лорд Гроувър. За теб това не е игра, начин да убиваш времето. Наблюдавах те, ти си сериозен, по-сериозен от всички останали.

- Може би е предизвикателството - каза Пиърс. - Възможност да докажа нещо, да направя наистина нещо.

- И опасно?

- Предполагам.

Спряха под една колона и тя облегна гръб на нея. Погледна го и каза:

- Бих искала да получа целувка.

Той я целуна, притискайки я към топлия камък, чувствайки гърдите й през грубата тъкан на ризата си. Тя не се дръпна, а го притисна силно. Когато той спря, за да си поеме дъх, тя каза:

- Много си заякнал, откакто започна това. - Прокара ръка по предмишницата му.

- От порядъчния живот е. Без жени, с много физически натоварвания. През по-голямата част от живота си съм седял пред пишещата машина.

- Щастлив ли беше, когато пишеше?

Въпросът го изненада - не се беше замислял дали продължава да е журналист. Беше ли? Не можеше да прецени - вдъхна аромата й и я ухапа лекичко по ухото.

- Какъв парфюм е това?

- Казва се „Пустинно цвете“.

- Без майтап?

Той пак я целуна, а после тя го хвана за ръка и отново тръгнаха.

- Знаеш ли, мисля, че си много по-мил, отколкото изглеждаш - каза тя.

- О, аз съм зъл и гаден.

- Нима! - учуди се тя.

След като разгледаха храма, тя каза:

- Мислех си за гробницата. Ами ако не е на онзи перваз?

- И мен това ме тревожи.

- Не, исках да кажа, ако инструкциите са грешни?

Пиърс поклати глава.

- Инструкциите са прецизни и недвусмислени. Барнаби смята, че са точни и трябва да се доверим на думата му. Те...

Нещо му хрумна. Нещо толкова ясно, толкова просто, че се изненада как не се беше сетил по-рано.

- Ела - каза той. - Да се връщаме в лагера.

Паркираха лендроувъра в подножието на планината, с лице към отвесната скала и перваза. Щом спряха, жегата се спусна около тях-беше два и половина, най-горещата част от деня, и въздухът направо можеше да се пипне като задушаващо дебело одеяло.

- Тук ли се катерите? - попита Лиза, вдигнала поглед към скалата. - Чак там?

Пиърс кимна, спомняйки си вечерите, през които бяха налучквали пътя в тъмното.

- Изглежда опасно — каза тя. - Защо дойдохме тук?

- Имам идея - каза той. - Виж превода на този пасаж. Инструкциите са ясни, но всички неподвижни точки зависят от една особено важна.

Той взе картата и надраска нещо.

- Ние предположихме че стартовата точка в средата на пътя от храма на Хатшепсут е тук. - Той посочи. -Но Нил се е свил, както каза Барнаби. Не знаем точно колко, въпреки че имаме приблизителна представа от руините, които се предполага, че са били пристанища и площадки по брега. Но ако изчислението ни е грешно, дори съвсем малко, местоположението на гробницата може да се промени радикално. — Той надраска вариантите върху скалата.

- Сега - каза той - да се върнем към текста, където се посочва „... към високата пукнатина, където птиците летят, защото те се доближават до [небето], както негово величество... “. Да потърсим висока пукнатина и да забравим за перваза. Имаш ли бинокъл?