Майкъл Крайтън - Пясък през пръстите

Акцентът върху гробниците и религиите идва единствено от вярата, която била съсредоточена върху пътуването в отвъдното и нуждата от сигурно място за вечен покой на починалите, за да се осигури задгробният им живот. Фараонът трябвало да е снабден с всичко, което можело да му потрябва във вечността, така че го погребвали в разкош. В културно отношение идеята не е нещо необичайно. Католиците вземат последно причастие, северните народи искали да умрат с меч в ръка, гърците трябвало да бъдат погребани с монета в устата, за да платят на Харон, лодкаря на река Стикс.

- Богохулство! - вметна Конуей.

- За египтянина преминаването в отвъдното било трудно начинание, изпълнено с капани, но не било нещастно и не смятам, че хората чак толкова са съжалявали, че умират, колкото днес в нашия скептичен свят.

- Това уводна статия ли беше? - попита Лиза.

Барнаби се усмихна.

- Май да. Да разгледаме ли и другите гробници?

Когато си тръгваха от долината, Конуей каза:

- Всеки път, когато видя всичките тези богове, се обърквам. От мен няма да стане добър египтянин - непрекъснато ще ги бъркам. Ще падна по очи и ще започна да се моля на Хор и Хатор, а всъщност ще искам Анубис. Това е като да питаш нещо, но на телефона да не е твоят човек. Доникъде няма да стигнеш.

- Всички религии са объркващи - каза Никос. -Така има работа за свещениците.

Дните се сляха в седмици и скоро те усетиха, че са спрели да ги броят. Всеки ден беше едно и също - времето не се променяше, безоблачно, горещо - и нямаше значение дали е вторник или четвъртък, октомври или януари. От време на време Пиърс вадеше календара си, за да отбележи деня.

Обръгнаха на лагерния живот. Научиха се да изтърпяват по една седмица, без да се къпят, после по десет дни. Научиха се да приемат странностите на останалите, да не им обръщат внимание. И преди всичко се научиха да живеят с пясъка.

Пясък в ботушите, в бельото, в яката, пясък във фотоапаратите, в батериите, в храната, във водата, в напитките, в леглото, пясък в очите, в ушите, в косата, в устата.

Пясъкът се смесваше с потта и дрехите ставаха корави, дращещи. Пот щипе очите ти, а в кърпата ти има пясък, когато се бършеш. Почти непрекъснато се наливаха с течности. Таблетки сол. Антибиотици за дизентерия. Дни, в които доставките от Луксор не идваха. Три дни, през които фризерът беше сдал багажа и нямаха лед и много се бояха, че филмите ще се развалят. Един мъчителен шестчасов период, прекаран в поправяне на лендроувъра, понеже му беше влязъл пясък в карбуратора.

И мухите.

Всяка сутрин Конуей ставаше, прозяваше се и се усмихваше:

- Не е ли жестоко? Да живееш извън града?

Хамид беше с тях непрекъснато. Често идваше изненадващо, докато работеха, разпитвайки къде е един или друг член от експедицията. Следеше всички през деня. Нощем, подозираше Пиърс, също беше нащрек и слухтеше от палатката си.

Ако беше така, щеше да чуе само звуците от поредното парти. Всяка вечер правеха някакво парти. Напрежението от работата, от живота в тясното пространство на лагера, който ги бе лишил от лично пространство, се разтоварваше с периодични запои до късно през нощта. Тогава двете момичета на Гроувър живваха и радостно се разхождаха из групата, смеейки се и целувайки всички наред. Никос доста се привърза към малайзийката, но Гроувър като че ли не възразяваше. Той седеше начело на масата като огромен пиян Буда, раздаваше напитки, съвети и мръсни шеги с потресаваща енергия и наслада. Едно от момичетата беше донесло преносим грамофон и куп плочи, така че имаха музика. От време на време някой се опитваше да танцува, въпреки че пясъкът пречеше. Но с гърмящия рокендрол и уиски в pъката беше почти възможно да забравиш къде си - а точно това беше целта.

Хамид си тръгна след шест седмици. Една сутрин отиде при Пиърс и попита дали има филми за носене в Кайро. Пиърс каза, че има. Хамид тържествено обясни, че трябва да се върне в Луксор за бизнес и правителството. Щял да отсъства известно време, въпреки че периодично щял да се връща, за да види как върви работата.

Пиърс каза, че са му благодарни за помощта в началото на експедицията им. Хамид каза, че ако имат нужда от нещо, да му се обадят. Пиърс му обеща, че ще го направят.

На следващия ден търсенето започна.

Първата стъпка беше съвсем логична: геоложко проучване, за да се определи местонахождението на гробницата. Пиърс и Никос тръгнаха сутринта по пътя от храма на Хатшепсут и отбелязаха средната точка. От там продължиха с определянето на северната паралелна линия и навлязоха с джипа навътре в пустинята. Използваха различни координати, тъй като не можеха да влязат в тръстиковите ниви. До обяд бяха определили третата точка на юг и бяха идентифицирали скалната урва, където вероятно се намираше гробницата. Отбелязаха я внимателно и се върнаха в лагера.