Майкъл Крайтън - Пясък през пръстите

Сцени на банкети, танцуващи момичета, музиканти, лов, пътуване с лодки по Нил, надзиратели, които ръководят сеитбата и жътвата на зърното, клане на бикове за пиршества, мачкане на грозде и поддържане на градина. Скоро Пиърс спря да обръща внимание на сковаността на фигурите, на безкрайната процесия от профили. За него хората оживяха, културата стана завършена, изпълнена с живот, богата и могъща.

Всяка вечер той се връщаше в палатката си уморен, но замислен, превъртайки в ума си нещата, които бе видял.

Седмица след пристигането им Пиърс влезе в палатката на Конуей и го завари да чисти пистолет. Закова се на място и го зяпна.

Конуей го погледна благо.

- Какво има?

- Познай. Откъде го взе?

- Донесох си го.

- Защо? Знаеш ли какво ще направи Искандер, ако...

- Ще ме поздрави за здравия ми разум.

Пиърс се намръщи.

- Ти си объркан. Виждам по лицето ти, че си объркан. Скъпи мой, това - той размаха пистолета — е пистолет за кобри.

- Внимавай накъде го насочваш.

- Не е зареден.

Той насочи дулото към главата си и натисна спусъка шест пъти.

- Защо? - попита Пиърс.

- Предсмъртно желание.

- Не. Защо го донесе.

- За кобрите бе, човек.

- Тук няма кобри.

- Ами да, запази тази си мисъл, когато кобрата те ухапе. Добре е за духа през последните двайсет минути от живота ти.

- Никой не ми е казвал нищо за кобри — изръмжа Пиърс и излезе от палатката.

- Не исках да ви плаша —каза Барнаби, — но е вярно. Тук има кобри и цели експедиции са били отменяни заради тях. Картър и Карнарвън копали в Саха преди Първата световна война и се наложило работата да спре за цял сезон заради нашествие на кобри.

Пиърс посегна да си вземе цигара и седна на кревата на Барнаби.

- Египтяните са ги боготворели — продължи Барнаби. - Богинята Уаджет, древно божество. Кобрата е била царско създание и символ на царската власт още от Първата династия. Клеопатра вероятно се е самоубила с кобра. В този регион около Тива имало местна богиня змия и по пътя за Долината на цариците има една пещера, която била местното й светилище. Така че, както виждаш, си е чиста истина.

- Колко мило, че ми го казваш.

- Щях да ти кажа - каза Барнаби. - Все някога.

В края на първата седмица Пиърс имаше куп заснети цветни филми, които даде на Хамид Искандер, за да ги изпрати в Кайро. Той проявяваше черно-белите филми нощем и така си запълваше времето. Понякога Лиза му помагаше, работейки под червеникавата светлина на лампата в тъмната стаичка. Той все повече се удивляваше от нея - тя доста разбираше от фотография, беше добра готвачка и никога не се оплакваше от неудобствата на лагерния живот.

За разлика от нея, другите момичета мрънкаха от сутрин до вечер и през повечето време пиеха в палатката си. Пиърс не смяташе, че ще издържат дълго. Самият лорд Гроувър пък място не можеше да си намери.

Пиърс и Лиза не разговаряха много в тъмната стаичка. Когато го правеха, то беше за гробниците или за времето за проявяване или за температурата във ваничката. Често той искаше да смени темата, но не знаеше как. Тя можеше да го накара да се чувства изключително непохватен и нескопосан, когато поискаше. Той реши да я остави тя да направи първата крачка.

Следващия петък си взеха ден почивка и посетиха Долината на царете, Бибан ел-Мулук. Барнаби ги преведе през гробници, които често бяха съвсем семпли, просто дълъг коридор, изсечен в скалата, стигащ до централната камера, където бил саркофагът.

Но стените бяха покрити с йероглифи, сцени от великите дела на фараона и изображения на божества. Въпреки че въздухът в гробниците беше застоял и прашен и езиците им се покриваха с налепи, Пиърс не обръщаше внимание.

Други гробници, от по-късен период, бяха по-сложни. Фалшиви проходи и празни камери бяха изсечени, за да объркат мародерите, а гробниците често бяха издълбани навътре в скалата. Трудът, хвърлен за тях, трябваше да е бил невероятен.

- Не ми харесва - каза Лиза. - Зловещо е цялото това вторачване в смъртта.

Пиърс много добре я разбираше. Тива беше некропол, град на мъртвите. Беше наречен Хоризонтът, границата между световете на живите и на починалите. Странно беше да гледаш какви усилия бяха пропилени за някакво си гробище.

- Не го разбирайте погрешно - каза Барнаби. - Египтяните били щастлив народ и обичали забавленията, а не били вторачени в смъртта. Всъщност те живеели подобно на гърците и римляните, чиито общества също се градели върху робски труд. Пиршествата им били разточителни и всички се напивали и преяждали, животът им бил приятен и те се забавлявали.