Майкъл Крайтън - Пясък през пръстите

Момичетата заразтриваха голите си рамене и вдигнаха очи към слънцето.

- Насам - каза Никос и ги заведе до първата палатка. — Белият плат помага. Вътре е с двайсет градуса по-хладно. Първата палатка е за мен и за теб, Робърт. Отвътре всичките са еднакви. - Отвори мрежата на входа и те видяха две легла, спални чували и фенер „Коулман“. - Следващата палатка е за Барнаби и Алън.

- Къде е Барнаби?

- В Луксор, уговаря се с хотелите да ни доставят провизии. Не можем да държим тук храна за повече от две седмици.

Приближиха се до третата палатка.

- За лорд Гроувър. - Гроувър се наведе да надникне вътре, подуши я и се изправи.

- Следващата е за двете му очарователни спътнички - той се усмихна на момичетата- А последната е за госпожица Барет.

- Тя защо не спи с момичетата? - попита Пиърс.

- Аз наредих така - каза Гроувър.

Пиърс се канеше да възрази, но се спря. Парите бяха на Гроувър, можеше да прави с тях каквото си поиска.

- Ще готвим в лендроувъра - каза Никое. - Лесно ще инсталираме преносима кухня.

- Кой ще готви - попита Пиърс.

- Аз - каза Лиза.

- Фотографското оборудване е в палатката с провизиите. Можем да проявяваме снимките нощем. Тъмната стаичка е завършена. - Пиърс кимна. - А сега по-добре всички да се преоблечем.

По-късно, облечен с панталони в цвят каки, ботуши, риза с къси ръкави в същия цвят, той отиде да огледа провизиите. Бяха прилежно подредени на рафтове и имаше всичко от доматена супа на „Кимбъл“ до каса джин и две каси скоч. Бензинов генератор захранваше с електричество малкия фризер за месо и лед.

Фотографското оборудване беше разположено върху сгъваема маса. Три проявителни ванички, резервоар и редици с бутилки - фини, високоскоростни химикали, добре подбрани. Филмчетата бяха във фризера във влагоустойчиви пакети. Щяха сами да проявяват черно-белите снимки, както и някои увеличения. Цветните щяха да изпращат в Кайро.

Той погледна към оборудването за разкопките. Имаше малки кутии, съдържащи четки от камилски косъм, клечки за зъби и малки мистрии, имаше и лопати, фенерчета, въжета и кашон с допълнителни батерии за фенерчетата.

- Как ти се струва?

Лиза влезе в палатката. Беше със същите дрехи, изцяло в каки, но ботушите й бяха от мек велур и носеше яркочервено шалче на врата си.

- Много добре - каза той.

-Имам предвид провизиите. Знаеш ли, че понякога си много банален?

- Не ме бива в комплиментите - каза той.

Отвън спря кола. Той погледна и каза:

- Посетители.

Излязоха и видяха лендроувър с арабски надписи по него. Отдолу пишеше Служба по старините, ОАР. От колата слезе Барнаби. С него имаше още някой.

Барнаби се усмихна безрадостно.

- Позволете да ви представя Хамид Искандер -каза, кимайки към втория мъж, мургав арабин с галаба. - Той се занимава със старините и беше така добър да ме докара.

Лиза въпросително изгледа Пиърс.

- Господин Искандер си носи палатка - продължи Барнаби. - Ще поостане с нас известно време.

Край ухото на Пиърс бръмна муха. Той я прогони и се опита да се усмихне.

- Аз съм с удоволствие тук - каза Искандер, докато друсаше ръката на Пиърс. - Желая ви винаги.

- Благодаря - каза Пиърс, мъчейки се да си измъкне ръката.

- Каквото желаете, ще поискате.

- Благодаря.

- Мога да уредя.

С тези думи той пусна ръката на Пиърс и направи крачка назад.

- Цигара?

- Да, благодаря.

Искандер изтърси пакет цигари изпод робата си и подаде една на Пиърс, който я запали и вдиша под зоркия поглед на египтянина. Беше силна и кисела.

- Хубаво.

- Да, хубаво, египетско. - Той вдигна пакета, за да го види Пиърс. После се намръщи. - Вие Холандия?

На Пиърс му трябваха няколко секунди да разбере.

- Не, американец.

- Американец. Поздравления. Надявам се вие много щастлив. - Рязко сграбчи ръката на Пиърс и пак започна да я друса. Беше нервен, неспокоен човечец, който не спираше да се движи. Дори когато стоеше на едно място, пристъпваше от крак на крак и леко се полюшваше.

- Благодаря.

Ръкостискането продължи цяла вечност.

Барнаби гледаше всичко с тъжно изражение на лицето. „Бедното копеле, помисли си Пиърс. Трябвало е да изтърпи всичко това по целия път от Луксор.“

- Това жена - каза Искандер, обръщайки се към Лиза. - Ние не опознава.

Мълчание.

Барнаби сръга Пиърс.

- О, извинявам се. Господин Искандер, госпожица Барет. Госпожица Барет е секретарка на лорд Гроувър.

С поклон арабинът сграбчи ръката и й лепна продължителна пламенна целувка.