Майкъл Крайтън - Пясък през пръстите

- Е, каквото и да правиш, не докосвай микрофона - каза Пиърс. - Прави се на чист, докато се махнем оттук.

- Съгласен съм.

- Добре дошли - каза Барнаби. - Радвам се да те видя, Робърт. Добре ли пътува?

- Много. - Пиърс извади бележника си и написа. В СТАЯТА НА ГРОУВЪР ИМА БРЪМБАР. В ТВОЯТА?

Барнаби я прочете и сви рамене.

- Заповядайте, разполагайте се. Не е „Хилтън“, боя се, но ще трябва да се примирим.

- Какво имаш за пиене? - попита Гроувър. Обикаляше стаята, надничайки зад картините, под первазите на прозорците, над вратата, под мивката. На лицето му играеше усмивка.

Харесва му, помисли си Пиърс. За него това е част от играта.

- Само малко бърбън.

- Бърбън?

- Американско питие.

- Колко отвратително. Мислех,че са спрели да пият бърбън, когато са убили Дивия Бил Хикок. Това същото ли е, дето има вкус на скоч и меласа?

- Ако искаш.

- Искам, разбира се. Стаята е наред, между другото. Така че може би прикритието ни не е гръмнало.

Шпионските приказки дразнеха Пиърс, но той не каза нищо.

- Защо според вас се заяждат с мен?

- Не знам - каза Пиърс. - Може би лицето ти не изглежда почтено.

- Така ли мислиш? - Той се изкиска доволно.

Влезе Никос, след няколко минути последван от Конуей. Поздравиха се набързо. Пиърс извади карта на Луксор и я разгъна върху леглото.

- Всички сте запознати с първата част на операцията. Сега искате да разберете какво ще правим с онова, когато го намерим. - Той погледна към лорд Гроувър. -Ти позна оная вечер: ще прекараме съкровището с кораб по Нил. Можем да го натоварим по тъмно и да го изпратим. На сутринта, ако правителствените инспектори се появят, ще сме чисти като сълза и с празни ръчички.

- Откъде ще вземем лодка? - попита Никос.

- Нагоре по течението. Ще откраднем рибарска фелука от Асуан и ще се спуснем с нея надолу. Никой няма да ни свърже с лодка, открадната на двеста мили от нас. Египтяните непрекъснато крадат, доколкото разбрах, а и дървото не стига.

Барнаби слушаше, клатейки глава.

- Какво има?

- Знаеш ли колко са големи тези лодки? Не особено, мога да те уверя. А когато открили гробницата на Тутанкамон, само съкровището от преддверието напълнило четири товарни железопътни вагона. Ще ни трябва цяла флота от малки лодки.

- Не, трябва да мислим по втория си проблем - каза Пиърс. - Как да обърнем съкровището в суха пара. -Той огледа групата. - Барнаби предложи да го продадем на частни колекционери. Това е прекалено трудно, а и няма как да не се разчуе. Никос несъмнено може да намери прекупвачи, но ще загубим голям процент от общата стойност. Какво да правим?

Той направи драматична пауза.

- Добре, за бога - каза Гроувър, докато пуфтеше с пурата си. - Какво да правим?

- Ще го продадем на този, който най-много го иска.

- На Египет ли?

- Разбира се. Изпращаме им писъмце, няколко снимки на гробницата и една-две дрънкулки на стойност около двайсет хиляди долара. Съобщаваме им за откритието си и им даваме четиресет и осем часа да прехвърлят петдесет милиона долара в банковата сметка в Женева, която открих. Може мимоходом да споменем, че след четиресет и осем часа съкровището или ще бъде претопено, или предложено за продажба in toto на световните музеи. Първият в списъка според мен трябва да е музеят в Тел Авив.

В стаята се възцари мъртво мълчание. После Конуей се разсмя.

- Прекрасно - каза той. - Просто прекрасно.

- За четиресет и осем часа - продължи Пиърс - правителството няма да има време да търси съкровището ни. Няма да има време да гони мародерите. Няма да има време да направи друго, освен да осигури мангизите и да ги прати в Женева. Можем да уредим трансфера на парите от там с писмо. Не могат да ни проследят. Ще стане толкова чисто и анонимно, колкото е възможно.

- Добре - каза Никос. - Но все още не си обяснил как ще изкараме това чудо от страната.

- Там е номерът - няма да го изкарваме. Съкровището няма да напуска Египет.

Настъпи продължително мълчание, след което Барнаби каза:

- Но няма ли да се сетят? Няма ли да се сетят, както и ние, че е почти невъзможно да бъде изнесено от страната? Когато получат писмото, няма ли да предположат, че е още в Египет?

- На тяхно място ти би ли? - Пиърс поклати глава. - Не мисля, че би рискувал. Не и когато си изправен пред перспективата да го претопят или да го изложат в Израел. Ако са съвършено сигурни, че съкровището съществува — а ние ще се постараем да ги убедим, - те трябва да действат, както желаем ние. Нямат избор. Залогът е огромен.