Майкъл Крайтън - Пясък през пръстите

Писмо, получено от Робърт Севре в Американ Експрес, площад „Синтагма“, Атина, след представяне на паспорт.

Национална банка

Женева, Швейцария

28 септември 19...

Г-н Робер Севре

Американ Експрес

Атина, Гърция

Уважаеми г-н Севре,

Съгласно указанията Ви, на Ваше име беше открита сметка. Ще чакаме допълнителни инструкции от Ваша страна. Бихме искали да Ви уведомим, че отменихме правилото единичните транзакции, надвишаващи два милиона американски долара, да налагат лично представяне на съответния идентификационен документ. Вместо това само за депозитни трансфери ще се приемат написани на ръка писма.

Надяваме се, че това ще срещне Вашето одобрение,

Жорж Лемарк

от името на Националната банка

СЪДЪРЖАНИЕ НА СЕЙФ НОМЕР 423-88, НАЦИОНАЛНА БАНКА НА ГЪРЦИЯ, НАЕТ ОТ РОБЪРТ ПИЪРС, АМЕРИКАНСКИ ПАСПОРТ НОМЕР D098177:

Един бразилски паспорт на името на Робърт Севре. Наем за три години, считано от 29 септември, платено авансово.

30 СЕПТЕМВРИ 19...

ЗА НЕЗАБАВНО ПУСКАНЕ

СТЕНОГРАМА ОТ ИЗЯВЛЕНИЕТО НА Д-Р АЛИ ВАРЕЗЕ, ДИРЕКТОР НА СЛУЖБАТА ПО СТАРИНИТЕ, ЕГИПЕТСКИ МУЗЕЙ, КАЙРО, ОАР.

С огромно удоволствие правителството и народът на Обединената арабска република подкрепят експедицията на доктор Харолд Барнаби за проучването на гробниците на благородниците и фараоните в Луксор. Нашите искрени пожелания за успешното начинание съпровождат групата.

Историята на Египет е изумителен етап от историята на цялото човечество и всички хора трябва да споделят като братя вълнението в началото на такъв проект. Знаково е, че по същото време, когато едни работят по язовира в Асуан за подобряване на живота на човечеството в настоящето, други работят в Луксор, за да разберем по-добре човечеството в миналото.

Първото, което съвременният пътешественик вижда от Египет, е завладяващо: летището в Кайро, разположено в равния кафяв пясък на пустинята, която се простира на километри сред притихналата жега. Това е пейзаж, който определено излъчва усещането за непроменено, безкрайно безвремие.

Пиърс долетя от Атина с витлов самолет на полските авиолинии - мръсна, тътнеща машина, която недоволно заподскача по пистата в Кайро и изсипа пътниците си в късната следобедна горещина. Авиолиниите съвсем наскоро бяха започнали да летят до Кайро, и то само по една причина - за да превозват в страната руски техници, които да работят по язовира.

Летището беше хубаво, почти прекрасно, с едва доловимата натруфеност на модерните египетски постройки, които караха хората да изглеждат като джуджета и контрастираха с бедността им. Мраморните подове бяха лъснати, а фризовете — монументални, но доставката на багажа куцаше, а митническите служители бяха лениви и заядливи. Той се радваше, че има виза от първото си посещение. Пътуващите, които планираха да си купят визи на летището, май щяха доста да почакат.

Той се отби в банката на излизане и смени малко пътнически чекове за египетски паунди. Банката беше закъсала с дребните - характеристика на всички банки в страната - и му платиха последните няколко пиастри в пощенски марки, като лаконично го посъветваха да изпрати картички у дома.

Той погледна парите. Банкнотите бяха добре, но монетите бяха с цифри изписани на арабски. Не ги разбираше преди, не ги разбираше и сега. Всички му се струваха еднакви. Излезе и хвана такси към града.

Пътуването траеше половин час по правата магистрала. Слънцето залязваше, обагряйки небето в розово, после в червено, после изведнъж в черно. Нямаше облаци и залезът изглеждаше доста неприветлив. Шофьорът на прекрасен английски му каза как през войната пустинята в този регион била огромен британски бивак. Пиърс не го слушаше.

Земята беше равна, пуста, ветровита, нямаше растителност, никаква следа от живот.

Влязоха в покрайнините на града, минавайки по широките улици, покрай които се кипреха елегантни имения, построени във викториански стил. Финикови палми нежно се полюшваха на вечерния бриз. Трафикът се сгъстяваше в криволичещо ято черно-бели таксита фиат, повечето очукани. Имаше малко частни коли.

Накрая се озоваха в сърцето на Кайро, шумен, бучащ, прашен град. Тротоарите бяха претъпкани с пешеходци - бизнесмени с костюми, търговци и магазинери с местни галаби, раирани като пижами. Всички разговаряха, жестикулираха, движеха се. Беше мъжка тълпа - само от време на време Пиърс виждаше жени, основно чужденки.