Майкъл Крайтън - Пясък през пръстите

Внезапно от едно от минаретата проехтя гласът на мюезина, който с песента си приканваше правоверните мюсюлмани към молитва.

Една след друга джамиите подеха този зов. Той се понесе над града, нежен и напевен, смесен с вятъра.

- Господи - каза тя, - невероятен звук. Толкова е... чуждоземен.

Той кимна. Сети се за нещо, което бе казал Барнаби в момент на пиянско веселие: „Кайро, градът с хиляда минарета, където призивът за молитва се чува пет пъти на ден вече хиляда години“.

- Били ли сте тук преди? - попита тя.

- Да, веднъж.

- Пътувате много - прозвуча като твърдение.

- Да.

- Харесва ли ви?

- Предполагам.

Той се почувства неудобно.

Вървяха по някаква улица, загледани в лицата на тълпата. Забележително разнообразие - бледи европейци с делови костюми, местни египтяни със смугла кожа и прави носове, чернокоси и по-светлокожи хора от турски и персийски произход, яки виолетовочерни нубийци от Долен Египет и Судан, тук-таме по някой строен негър от нилските племена навътре в Африка. Имаше забулени жени и такива с тесни поли, грим и високи токове и навсякъде имаше деца, които тичаха и се вкопчваха в дрехите ти с протегнати длани, молейки за бакшиш.

В Египетския музей разгледаха мумиите - всички струпани в една стая. Един екскурзовод им разказа за всяко изпито, изопнато лице. На Пиърс му се стори странно да гледа лицата на могъщи и властни мъже, мъртви от над три хиляди години. Някои от тях все още изглеждаха царствено.

Например Секенре, който обединил Египет около 1550 година пр.н.е. и прогонил нашествениците. За него се разказвали приказки векове по-късно, мумията му пазеше белезите от битките, ужасяващо осакатено лице и череп.

Но най-впечатляващ беше Рамзес II. Кожата беше почерняла от излагането на въздуха, косата - сплъстена, тялото - съсухрено. Дори в смъртта решителната брадичка и стиснатата уста показваха без съмнение, че този човек не е бил кой да е. Рамзес II бе построил великия храм в Абу Симбел, беше управлявал Египет със силна ръка в продължение на шейсет и седем години и беше станал баща на 150 деца. Той беше фараонът от историята за потисничеството в Библията и бе управлявал с желязна ръка, един от най-известните царе в цивилизация, просъществувала хиляди години.

След това минаха през галериите, в които бе изложено съдържанието на гробницата на Тутанкамон. Сякаш нямаха край - витрина след витрина с накити, злато, разкошни орнаменти. После, когато излязоха, минаха покрай една клекнала на улицата жена, която кърмеше бебето си, вперила празен поглед пред себе си. По лицето на бебето пъплеха мухи.

- Не е честно - каза Лиза.

Климатикът тихо жужеше в хотелската му стая. Щорите бяха спуснати и спираха следобедната светлина, придавайки на стаята топъл жълтеникав оттенък. Но беше прохладно. Пиърс седеше на един стол и гледаше как момичето спи в леглото. Беше заспала права, докато си говореха след обяда. Той беше виновен, както винаги говореше твърде много.

Беше я сложил да легне. Тя беше възразила сънено, но скоро отново бе заспала. Полата й леко се беше вдигнала, оголвайки стегнато бедро над трапчинката на коляното. Спеше дълбоко, невинно.

Странно момиче. Тя изглеждаше объркана най-вече от обиколката им из града. Е, помисли си той, градът си беше объркващ - толкова голям, толкова беден, с такива резки контрасти и противоречия.

И той явно беше заспал, защото сънуваше огромна златна стена, после стая, после широка пещера с размерите на футболно игрище, всички матово жълти. И видя да се носи пред него в купеста мъгла ухилено лице над потрепващи гърди и хилещите се смугли лица от тълпата, които се сляха с първото лице в чертите на стара беззъба вещица с гротескно сбръчкана уста. После едноок мъж, който се олюляваше по улицата, и човек с патерици. И шум на самолет, монотонно бръмчене.

Отвори очи и чу климатика. Лиза беше седнала на леглото и го гледаше.

- По-добре ли си? - попита той.

- Да - каза тя, докато ставаше. — Но роклята ми се е измачкала. Колко време спах?

- Не знам. И аз съм заспал.

- От слънцето е - каза тя, влизайки в банята. - Къде съм си оставила чантата?

- До лампата. - Пиърс се чувстваше странно щастлив. Фактът, че бяха заспали заедно, му даваше усещането за неочаквана близост, което беше приятно. Той я гледаше как си взема чантата и влиза в банята. Отиде след нея. Тя се решеше.

- Мисля, че бих искал да те опозная по-добре - каза той.

- Има предостатъчно време за това.

- Какво ще кажеш за вечеря?