Клайв Къслър - Брегът на скелетите

Кабрило спря на сантиметри от пясъчната пътека към кораба и загаси двигателя. Сега във въздуха се чуваше единствено слабият ветрец. Хуан освободи коланите и скочи от твърдата седалка на бъгито, докато двамата мъже се приближаваха. Те бяха здравеняци, година или две по-млади от него, въпреки че единият беше белокос със сини очи като Хуан. Другият беше по-мургав, латиноамерикански тип, а в погледа му проблясваше смях.

— Не познавам много хора по света, които наистина са впечатлили Дирк Пит — каза белокосият от НАПС. — Затова, когато ми се отвори възможност да се запозная с един от тях, взех, че се възползвах. Предполагам, че ти си председателят Кабрило?

— Хуан Кабрило — двамата мъже си стиснаха ръцете.

— Аз съм Кърт Остин, а този юнак тук е Джоуи Завала. Между другото, благодаря ви за това, че ни помогнахте да се отървем от операцията по почистване на разлива в Ангола, където НАПС помага.

— Радвам се да се запознаем. Как върви?

— По-добре от очакваното. По случайност нашият кораб беше наблизо, защото провеждахме проучвания около Ангола. Джоуи успя да модифицира една драга за взимане на проби в действаща петролосмукачка. Така изпомпвахме суровия петрол направо в складовите резервоари на брега. „Петромакс“ докараха цялата техника от всичките си концесии в Нигерия и след по-малко от две седмици разливът ще бъде напълно почистен.

— Това е чудесна новина — каза Хуан и добави самообвинително. — Ако бяхме стигнали там няколко часа по-рано, той щеше да е по-малък.

— А ако се бяхте появили няколко часа по-късно, сега щеше да е двойно по-голям.

— И това е вярно — Кабрило се обърна към спътниците си. — Това е президентът на Корпорацията, Макс Хенли. Мафана представлява Моузис Ндебеле, а това е Слоун Макинтайър. Тя е причината да сме на десет километра от океана, но пред очите ни да има параход.

— Страхотна гледка, нали?

— Не че се оплаквам, но как успяхте да го намерите толкова бързо?

Преди да отговори, Джоуи Завала измъкна пилзенска бира „Тускър“ от хладилната кутия. Шишетата бяха леденостудени и покрити с капчици вода. Той ги отвори едно по едно и ги раздаде на групата.

— Това е най-добрият начин да се пребориш с прахоляка — обясни той.

Те вдигнаха бирите, казаха си наздраве и отпиха по няколко големи глътки.

— Ох — въздъхна Завала, — това е истината.

— В отговор на въпроса ти — каза Остин, след като избърса уста, — ние прехвърлихме проблема на нашия компютърен гений, Хайрам Йегър. Той събра цялата налична информация за бурята, която се е надигнала в нощта, когато изчезва „Роув“. Проучи стари корабни дневници, спомени на жителите на Свакопмунд, дневници на мисионери и един доклад, представен пред Британското адмиралтейство, в който се описват навигационните промени, станали по крайбрежието на Югозападна Африка. Вкарал всичко, което успял да намери, в своя компютър и след това добавил и метеорологичните данни за този район за цялото изминало столетие след бурята. След един ден Макс изплю отговора.

— Макс? — попита Хенли.

— Така нарича компютъра си. Той създаде карта на крайбрежието такова, каквото е днес, а до него успоредно очертанията на старото, което навлиза на един-два, а на отделни места до десет километра навътре в сушата. Ако „Роув“ е бил близо до брега, за да вземе пътниците, които са духнали с цяла торба диаманти, би трябвало да е заровен някъде пред старото крайбрежие.

— Разликата в разстоянията се дължи на различните геологични условия и ветровете — добави Завала.

— След като вече разполагахме с карта, прелетяхме над очертанията на старото крайбрежие с хеликоптер, снабден с магнитометър.

— И аз правих същото — каза Слуон, — но търсих в морето. Предполагам, че е трябвало да направя по-задълбочени проучвания.

— Отне ни два дни, за да намерим парахода. Намираше се на по-малко от девет метра от мястото, което беше посочил Макс.

— Удивително.

— Опитах да убедя Хайрам да накара своя компютър да ми каже числата от тотото — пошегува се Завало. — Но той ми обясни, че няма да го направи, макар да може.

— Използвахме и радар, за да се уверим, че става дума за кораб, а не за метеорит например — продължи разказа си Остин. — Останалото беше просто въпрос на копане.

Завала отвори още бири.

— Копането не беше малко.

— Влизахте ли вече? — попита Слоун.

— Чакахме да дойдете и вие. Заповядайте на борда.

Той ги поведе по пясъчната ивица, оставена като подвижен мост, и всички стъпиха на палубата от тиково дърво. НАПС бяха свършили доста работа, изгребвайки всичкия пясък, и сега на палубата имаше само песъчинки, донесени от вятъра.