Клайв Къслър - Брегът на скелетите

Адамс успя да задържи хеликоптера в това положение почти петнадесет секунди, изчаквайки танкерът да стигне най-горната точка на вълната. Когато носът му започна да се спуска, той слезе още няколко сантиметра надолу. Кабрило и Сенг отвориха вратите и се хвърлиха вътре с главите напред, а машината бързо се стрелна в небето. Адамс рязко завъртя лоста, докато се издигаха над супертанкера.

— Това беше летене от най-висша класа — отбеляза Хуан, докато си слагаше колана.

— Още не приемам поздравления, преди това трябва да кацна на „Орегон“ — отговори Адамс. После се ухили. — Наистина мина много гладко, ако мога да се изразя така. О, между другото, пукнатината в средата на кораба стана по-голяма. Палубата също започна да се цепи.

— Сега вече няма значение — отговори Хуан и включи радиостанцията си. — Макс, излетяхме. Къде са торпедата?

— На хиляда и осемстотин метра от целта и приближават. Остават четири минути до сблъсъка.

Атлантическият океан беше прекалено бурен, за да видят следите им във водата, но тримата мъже, които се рееха на двеста и петдесет метра над водата, щяха да разполагат с прекрасен изглед към взрива.

— Ще задействам хипертерма десет секунди преди торпедата да ударят кораба — каза Хуан. — Когато улучат левия и десния борд, експлозиите ще отрежат всичко под ватерлинията, а хипертермът ще прогори всичко над нея. Така носът ще падне като отрязана филия.

Мърф също се включи в разговора.

— Аз ще обявявам разстоянието. Щом останат петдесет метра до удара, възпламени хипертерма.

Минаха три напрегнати минути, в които Мърф управляваше торпедата така, че да се ударят в двата борда на „Сидра“ точно под мястото, където Хуан и Еди бяха сложили хипертерма. Хуан държеше дистанционния детонатор в ръка с пръст на бутона.

— Сто метра — докладва Марк.

Когато торпедата се насочиха срещу танкера, те се издигнаха по-близо до повърхността и фините линии на техния килватер вече се различаваха под водата. Мърф ги насочваше съвсем точно.

— Осемдесет.

С по-острото си зрение първи го забеляза Адамс.

— Какво, по дяволите, е това? — извика той неочаквано.

— Какво? Къде?

— Движение на палубата.

Тогава Кабрило също го видя. Една дребна фигурка тичаше към носа на „Сидра“. Тя носеше непромокаем костюм в същото червено като палубата на танкера. Това беше съвършено прикритие в хаоса от тръби и колектори, сред които човекът се промъкваше незабелязан към носа.

— Това е Сингър! Не гледайте!

Той натисна бутончето на детонатора и извърна глава, за да предпази очите си от силния пламък на хипертерма. Не видя заслепяваща светлина с периферното си зрение и погледна към танкера. Хипертермът си беше на мястото, но не се бе възпламенил.

— Уепс, спрете! Прекратете атаката!

Марк Мърфи можеше да нареди на торпедата да се саморазрушат, но вместо това им изпрати сигнал да намалят скоростта и използва и двата джойстика, за да ги накара да се гмурнат. На екрана си наблюдаваше тяхното спускане. Ъгълът на потапяне изглеждаше доста сбъркан и не се знаеше дали торпедата ще успеят да минат под огромния корпус на танкера, но Марк не можеше да направи нищо повече. Сега те бяха твърде близо и ако се саморазрушаха, щяха да пробият корпуса на „Сидра“ и да го осъдят на продължителна смърт. А тогава целият товар от гел щеше да се излее във водата.

— Гмуркайте се, бебчета, гмуркайте се! — възкликна Ерик Стоун, който седеше на работната станция до тази на Мърф.

Със затаен дъх Макс гледаше главния монитор, който показваше пътя на торпедата. Те минаха на метър и осемдесет от плоското дъно на танкера, а разстоянието между тях самите беше около три и половина метра. Всички в командния център въздъхнаха с облекчение.

— Свали ме там! — изкрещя Хуан и посочи танкера.

Адамс наклони хеликоптера така, че да се гмурне надолу, и каза:

— Не гарантирам, че ще мога да ви прибера. Горивото е на привършване.

— Това няма значение — в гласа на Кабрило звънна гняв.

Хеликоптерът полетя бързо към носа на танкера като сокол, който пикира към плячката си. Шасито му не беше на повече от три метра от палубата — Адамс гонеше Сингър по нея. Хуан вече бе откопчал колана си, готов да изскочи от машината. Той свали автомата и го остави на седалката. При предишния скок автоматът се беше забил болезнено в гърба му. Сега щеше да му бъде още по-трудно.

Сингър сигурно чу хеликоптера, защото погледна нагоре. Очите му се разшириха и той затича още по-бързо. В ръката му имаше някакъв черен предмет, който Хуан разпозна като батерията на детонатора. Сингър свърна надясно, опитвайки да накара преследвачите си да се блъснат в кула от тръби, която се издигаше дванадесет метра над палубата. Той искаше да стигне до релинга, за да изхвърли батерията в морето.