Клайв Къслър - Джунглата

— Приемам това. Някакви препоръки?

— Опитай се да установиш къде е компютърът и го вдигни във въздуха. Обаче ние нямаме представа къде е. Може да е навсякъде.

Кабрило потърка брадичката си и усети драскането на наболата еднодневна брада.

— Мисля, че всичко зависи от Солей. Бахар се е заел с баща й по някаква определена причина. Трябва да има нещо в миналото му, което не сме забелязали или чиято важност не сме осъзнали. Да се помолим тя да успее.

— А ако не успее?

— Тогава светът, такъв какъвто го познаваме, ще се превърне в твърде различно място.

Мак Ди се възхищаваше на детската издръжливост. Очакваше, че Полийн ще бъде травматизирана от отвличането и седмиците пленничество, но когато разговаряха за това тази първа сутрин, тя му обясни, че похитителите са се представили за негови приятели, казали й, че това е част от тайна мисия и ако е добро момиче, ще му помогне. Знаела, че баща й е герой, и никога не би направила нещо, което да го нарани, затова участвала в тяхната игра. Заради това й позволявали да яде каквото иска и по цял ден да гледа телевизия чак до късно вечерта.

Сметна, че е направо чудо колко лесни са направили нещата за нея, но после си каза, че това е само заради егоистичните им цели. Много по-лесно се контролира отстъпчиво дете, което си мисли, че прави услуга на баща си, отколкото уплашено малко момиченце, което по цял ден хленчи за дома си. Това, че са се отнасяли добре с нея, в никакъв случай не го караше да изпитва вина заради хладнокръвното им убийство.

През този първи ден игра с нея на плажа, строяха пясъчни замъци, хвърляха пръчки на кучето й Бренди, което според Мак Ди вероятно й беше липсвало най-много. В часовете за хранене апетитът й беше нормален и когато в осем и половина я сложиха да спи, скоро се унесе и цяла нощ нито веднъж не се събуди.

Обаче той не си правеше илюзии — въпреки това можеше да има скрити психологически травми.

Поне до този момент обаче дъщеря му изглеждаше нормално и щастлива както обикновено, особено сега, когато баща й си беше вкъщи. Той поговори с родителите си да я наблюдават през следващите дни и седмици. Когато им разказа за Корпорацията, те разбраха, че трябва да се върне, ако не за нещо друго, то за да спре мъжа, който беше отвлякъл внучка им.

Попита за бившата си жена и узна, че не се е свързвала от месеци с Полийн. Беше се оженил за нея само защото беше бременна. Тя ги заряза, когато момиченцето му беше на две. Единствените истински родители, които Полийн имаше, бяха Кей и нейният съпруг. Тя знаеше, че Мак Ди е неин баща, но се държеше с него като с любим чичо. Той нямаше нищо против, стига тя да беше щастлива.

Беше третият им ден, когато на разсъмване започнаха неприятностите.

Мак Ди беше станал рано и правеше кафе в кухнята на крайбрежната вила, в която бяха настанени по приятелска линия. Намираше се в Мисисипи, но далеч от блъсканицата и движението в градовете край Мексиканския залив. Токът във вилата идваше от генератор, а водата се съхраняваше в огромна цистерна зад постройката. Жилището обаче беше спретнато и добре обзаведено.

Имаше мили спомени от детските си години, когато бе идвал тук, и си спомни, че на това място за първи път целуна момиче, когато летуваха със собствениците, чиято дъщеря беше две години по-голяма от него.

Чайникът на газовия котлон току-що беше започнал да свири, когато Мак Ди чу далечния плясък на хеликоптерни перки. Не беше необичаен звук заради близостта им до нефтените и газовите полета в залива, затова не обърна внимание и взе бурканчето с разтворимо кафе. Обаче, когато звукът продължи да се усилва и вече не беше само фонов шум в далечината, а бързо приближаващ се плясък на винтове и рев на турбини, той изключи печката, притича до предния прозорец и погледна през двулентовия крайбрежния път, отвъд който след тясна ивица водорасли начеваше широкият бял плаж.

Хеликоптерът се оказа огромен „Блек Хоук“, боядисан в масленозелено, така че приличаше на военен летателен апарат, но Мак Ди беше сигурен, че не е. По някакъв начин ги бяха проследили. Машината се приближаваше ниско над водата, а перките й правеха зайчета по нея. Бяха вече толкова близо, че нямаше да има време да изведе родителите и дъщеря си до колата, паркирана на автомобилната алея встрани от вилата. Разполагаше с една 9-милиметрова „Берета“, взета от тайната квартира, която държеше под дюшека си. Втурна се към стаята си, като пътем крещеше, за да събуди родителите си. Баща му се показа от стаята им, чорлав като Айнщайн на една от прочутите му снимки.