Клайв Къслър - Джунглата

— Добре, само минутка.

Той се обърна и с изненада видя, че баща му все пак не го беше послушал и че родителите и дъщеря му стояха на прага, вторачени в хеликоптера и неговия лесно забележим пътник. Изглежда, че по някакъв начин и тримата вече бяха разбрали, че ще замине с този човек. В очите на Полийн и Кей имаше сълзи, а татко му беше стиснал зъби, за да не заплаче и той. Сбогуването беше болезнено преживяване за четиримата, както и за Овърхолт, който стана негов свидетел, особено като знаеше, че малката Полийн току-що е била върната в лоното на семейството.

Пет минути по-късно двамата вече седяха в практичния хеликоптер и си сложиха шлемофони, за да могат да общуват с летците. Помощник-пилотът, който беше помогнал на Овърхолт да слезе от машината, старателно се опитваше да не им обръща внимание, докато хеликоптерът се издигаше над плажа, а след това са наклони и се понесе към военната база, която беше на сто въздушни мили от Мексиканския залив.

— Господин Лоулес — започна Овърхолт, — искам отново да ти благодаря. Зная, че искаше да прекараш още време със семейството си.

— Наричай ме Мак Ди.

Овърхолт преглътна странния прякор и кимна.

— Добре, Мак Ди, така да бъде. Преди няколко дни в Белия дом имаше пробив в сигурността на ядрените кодове на нашата нация.

Той вдигна ръка, когато видя, че Мак Ди се готви да зададе въпрос.

— Беше демонстрация на възможностите на нещо, което нашите най-добри и умни специалисти най-накрая определиха като квантов компютър. Знаеш ли какво е това?

— Засега е само теория, но някой ден ще направят тези, които използваме сега, отживелица 32 32 Миналата година американската фирма D-Wave продаде първия квантов компютър на Lockheed Martin. — Б.пр. като крушките с жица.

— Точно така, но вече не е само теория. Такава машина беше използвана за проникване в Националната агенция за сигурност и за измъкване на най-тайната комбинация от цифри в света. Към тази демонстрация на възможности беше приложен списък с искания, като изтеглянето на нашите войски от Афганистан и целия Близък изток, пускане на терористите от Гуантанамо, спиране на помощта за Израел и други подобни.

— „Ал Кайда“ ли се крие зад това? Звучи като техните бълнувания за световно господство.

— Засега не ни е известно, но по причини, които не искам да обсъждаме в момента, не вярваме, че зад това се крият джихадистите. Президентът забави изпълнението на исканията и точно в същия час на следващия ден имаше ново съобщение, между другото по факса, че за кръвта на невинно загиналите вината е лично на президента. Минута по-късно експресът „Акела“ се блъсна в товарен влак. Загинаха повече от двеста души.

— Божичко, чух за това по радиото. Казаха, че било нещастен случай.

— Не — остро възрази Овърхолт, — беше преднамерено терористично нападение.

— Какво ще правим?

— Това е въпросът. Неизвестният терорист знае всички наши ходове, защото може да прониква в нашите комуникационни връзки — стационарни и мобилни телефони и всичко, което минава през сателитите, включително военните. Освен това ми казаха, че този компютър може да дешифрира и най-сложните ни кодове. Не можем да мобилизираме въоръжените си сили, без да разбере, че се готвим да го пипнем. Затова се налага кореспонденцията да се разнася от куриери и писмата да се пишат на пишещи машини. На практика отново сме там, където аз се включих в тази игра. Фиона Катамора се обърна към мен. Миналата година Корпорацията я спаси и тя още помни добре председателя. Тъй като нашите ръце са вързани, искаме да насъскаме Хуан и вас, останалите главорези, срещу тези терористи.

— Разбирам. Не може просто да му се обадиш, защото тези гадове ще научат.

— Точно така, момчето ми. Аз ще предам съобщението на теб, а ти ще го занесеш на „Орегон“. Така нищо няма да мине по кабелите. Дори полетът, който уреждаме за теб, ще бъде организиран от капитан от Пентагона. С президентски декрет той замина още вчера за базата.

— Знае ли президентът за нашата мисия?

— Непряко. Знае, че се готви нещо, но колкото по-малко подробности се носят наоколо, толкова по-добре. Държим участниците колкото може по-стегнато, за да не се получи пробив по непредпазливост и информацията да изтече чрез имейл или по телефона. Офицерът от Обединението на началник-щабовете, който ти урежда самолета, няма представа кой и защо ще го ползва. Кажи на Хуан, че трябва да намери компютъра и да го унищожи — продължи Лангстън. — Ако не го направи, съдбата на нашата велика страна ще е нерадостна. Честно казано, дори ме е страх за съдбата на света. Този човек — той почти изплю думата — твърди, че цени живота — затова не ни бил унищожил направо, като използва ужасяващите си възможности. Обаче Близкият изток може да избухне за часове, ако враговете на Израел усетят, че е отслабен. А без нашата помощ само за няколко месеца Пакистан може да попадне под властта на талибаните. Така ще се доберат до ядрено оръжие, а те ни мразят достатъчно, за да го използват.