Клайв Къслър - Джунглата

— Всичко наред ли е?

— Хуан, в момента съм малко зает — отговори Марк и затвори.

Вместо да седне и да чака ексцентричния гений, Кабрило слезе до предния трюм — голямо празно пространство, което използваха, когато пренасяха законен товар като част от своето прикритие. А когато беше празен, както сега — за сгъване на парашути. Когато попита за Ерик, Солей му каза, че е последвал почти по петите Марк.

— Имаше вид сякаш много се забавляваш — каза той.

— Не беше като скока ми от Айфеловата кула, но наистина се забавлявах.

Тя беше проснала парашута на дървената палуба и оправяше въжетата за отваряне. Беше очевидно, че знае много добре какво прави.

— Колко скока имаш?

— От сгради или самолет? От сгради, антени, мостове и върхове съм скачала десетина пъти, а от самолет — стотици.

Хуан забеляза, че погледът й вече не е на преследвана и че нездравата бледност е почти изчезнала. Все още се забелязваха следи, особено когато се опитваше да се усмихне — сякаш не заслужава и миг щастие. Кабрило си спомни, че и той изпитваше подобни чувства, след като жена му загина. Това беше средство човек да се самонаказва за нещо, което не е негова вина, но с времето тази нужда избледняваше.

— Скачала ли си от Ню Ривър Гордж в Западна Вирджиния?

Това беше висящ мост с височина 276 метра и се смяташе за едно от най-добрите места за екстремни скокове в света.

— Разбира се — отговори тя с такъв тон, сякаш я беше попитал дали диша. — А ти?

— Някога, когато работех за една организация, групичка колеги отидохме и го направихме.

— Линда ми каза, че си работил за ЦРУ.

Хуан кимна.

— Беше ли вълнуващо?

— През повечето време е досадно като всяка канцеларска работа. Друг път си толкова уплашен, че каквото и да правиш, дланите ти все са влажни.

— Мисля, че това е истинска опасност — кимна тя. — А това, което правя аз, е преструвка.

— Честно да ти кажа, не знам. Дали ще те застреля някой граничар, или няма да ти се отвори парашутът при скок от три хиляди метра — резултатът е все един и същ.

Очите й леко пробляснаха.

— О, но аз имам резервен парашут.

— Знаеш какво имам предвид.

Усмивката й потвърждаваше, че е така.

— Исках да кажа, че вероятно се излагам на рискове заради някаква своя вътрешна потребност, а ти го правиш заради другите. Аз съм егоистка, докато ти си щедър.

Хуан откъсна очите си от нейните и пъхна ръце в джобовете.

— Слушай, ъъъ… — заекна той за миг и смени темата, — неприятно ми е да повдигам този въпрос, но се нуждаем от помощта ти. Убеден съм, че баща ти е станал мишена поради някаква определена причина. Сигурно притежава нещо, което Бахар е искал.

Хуан използва сегашно време, макар да беше почти напълно сигурен, че Кроасар е мъртъв.

— Ние ровихме из електронните му файлове за всичко, с което се е занимавал през последната година — продължи той. — Обаче засега не намерихме нищо. Чудя се дали не би искала и ти да хвърлиш един поглед и дали нещо няма да привлече вниманието ти?

Тя го погледна в очите, а красивото й лице стана сериозно.

— Той е мъртъв, нали?

— Не мога да го потвърдя със сигурност, но смятам, че е така. Съжалявам.

— Ако помогна, това ще накаже ли тези мъже?

— Такъв е замисълът.

Солей кимна замислено.

— Ще се опитам, но както ти споменах, не бяхме твърде близки и аз не знам почти нищо за бизнеса му.

— Колкото можеш. Само за това те моля.

По-късно тази вечер Кабрило беше в каютата си, когато някой почука на вратата.

— Председателю, аз и Ерик сме — чу той гласа на Марк.

— Влезте.

Двамата се втурнаха в каютата нетърпеливи като кученца.

— Хрумна ни, когато Солей се беше вдигнала с парапланера, и мисля, че потвърдихме предположението си — започна възбудено Марк. — Компютрите на петролната платформа са били алфа тест — затова на Бахар са му били нужни кристалите.

— Бета машината използва оптически кристали — вметна Ерик, преди Марк да успее да отвори уста.

— Алфа, бета? — погледна ги въпросително Хуан.

— Бахар е изградил огромен паралелен процесор, може би една от петте най-мощни компютърни системи в света, и след това просто я е захвърлил, нали така?

— Аха — кимна Хуан неуверено.

— Защо?

— Защо го е построил и защо го е хвърлил? Не знам.

— Два въпроса — един отговор. Бил е създаден да конструира своя заместник. Когато задачата е изпълнена успешно, Бахар хвърля старата машина на боклука. Светна ме защитната стена, която се появи преди два дни. На пазара няма програма за защита на информацията, която да не можем да хакнем. Опитахме всеки номер, който знаем, но доникъде не стигнахме. Това е нещо, което не сме виждали досега, и не е софтуер.