Клайв Къслър - Джунглата

„Представителите на «Амтрак» още не са обявили списъка на пътниците — продължи гласът на водещия зад кадър, — но експресът «Акела» може да превозва около триста пътници, а тъй като катастрофата е станала в най-натоварените часове, се очаква влакът да е бил пълен. Един представител на железопътната компания ни каза, при условие да запазим неговата анонимност, че автоматизираната система за управление на стрелките прави подобна грешка почти невъзможна и че машинистът на водещия локомотив от товарния влак е трябвало физически да премести стрелката, за да се окаже на релсовия път на пътническия влак“.

— Или някой е отменил компютърната команда — прошепна президентът с разтреперан глас.

— Може да е просто съвпадение — подхвърли началникът на кабинета му.

— Стига, Лес. И двамата знаем, че това не е просто съвпадение. Не направих онова, което поиска, и той сблъска два влака. Какво ще последва? Два самолета в полет? Този тип очевидна контролира всяка компютърна система в страната и засега, изглежда, не можем да направим нищо. Боже, армията ще трябва да започне да използва сигнални огледала, а флотът — сигнални флагове.

Той издиша раздразнено и направи единственото възможно нещо.

— Куриерът заминал ли е вече за Израел?

— Най-вероятно е още в базата на военновъздушните сили „Андрюс“.

— Нареди му да се върне. Няма смисъл от увъртане. Искам да омаловажа ставащото колкото може повече. Никакви пресконференции, нито речи в най-гледаното време. Просто пусни съобщение, че цялата помощ за Израел се спира до второ нареждане. Също и военната помощ за Пакистан.

— А затворниците в Гуантанамо? Това също беше сред исканията, които трябва да се изпълнят незабавно.

— Добре, уреди да ги пуснат, но не в родните им страни. Да ги закарат в Международния трибунал в Хага. Ако Фиона е права и този тип е здравомислещ й разумен, няма да има репресии. Нека сега европейците се опитат да се справят с ислямистите. Това все пак е по-добре от нищо.

— Дан — Джексън за първи път използваше малкото име на президента, — много съжалявам. Аз съм от тези, които искаха да заемем изчаквателна позиция.

— Все пак решението беше мое — кимна президентът, защото смъртта на невинните хора в железопътната катастрофа тежеше на съвестта му.

— Зная. Затова съжалявам.

Джексън тръгна към вратата, но президентът го спря.

— Лес, погрижи се всички да работят, за да намерим този психопат, и да се молят да има слабости, защото сега имам усещането, че сме се изправили срещу самия Господ.

Кабрило и Линкълн настигнаха „Орегон“ в Порт Саид, след като корабът беше минал през Суецкия канал. Колкото и да им се искаше да пипнат Гунаван Бахар и неговия бияч, първо трябваше да проведат друга операция в луксозния курортен град Монте Карло. Един от емирите на Обединените арабски емирства искаше Корпорацията да осигурява допълнителна сигурност при всяко от пътуванията му. Човекът нямаше врагове нито в страната, нито извън нея, но това беше без значение. Просто се чувстваше по-добре, когато знаеше, че Кабрило и хората му се грижат за него, докато се забавлява на трийсетметровата си яхта при крайбрежието или пръска безумни суми в градското казино. Идеята му беше подсказана от емира на Кувейт, който беше използвал Корпорацията няколко месеца по-рано при посещението си в Южна Африка. Макар да бяха пристигнали със закъснение, защото Кабрило бе изоставен в Антарктика и трябваше да се върнат, за да го приберат, екипът провали заговор за убийство, подготвяно от клона на „Ал Кайда“ в Сомалия.

Веднага щом наетият хеликоптер свали двойката на борда на „Орегон“ и полетя обратно за египетския пристанищен град, двигателите на кораба заработиха и скоро зад кила му се простря дълъг няколко мили килватер от разпенена вода. След като остави единствения си сак в каютата, Кабрило се упъти право към операционния център, където в момента Линда Рос седеше зад щурвала.

— Добре дошъл — грейна тя. — Всички сме много доволни, че Мак Ди си върна дъщерята.

Хали Касим седеше на обичайното си място зад комуникационния пулт на кораба.

— За всеки случай следя местните вестници в Ню Орлиънс — каза той вместо поздрав. — Всички говорят за пожар, свързан с наркотици. Няма заподозрени и не са успели да идентифицират останките.

— Сигурно не е останало много от тях, за да ги идентифицират — подметна Кабрило. — Как е нашият пътник?

През седмиците, които прекара на борда като истински затворник, макар и в тапицирана с коприна каюта, Солей Кроасар нямаше какво толкова да прави, освен да си стои в кабината и да гледа морето от крилата на високия мостик. Младата жена дори се хранеше в стаята си, защото жалеше за баща си и полагаше усилия да се справи със своите проблеми след отвличането. Доктор Хъксли, която беше и корабен психиатър, се бе опитала на няколко пъти да разговаря с нея, но не бе постигнала голям напредък.