Клайв Къслър - Джунглата

Кабрило различаваше ясно четири топлинни подписа, които грееха в бяло пред очите му, и напълно черно квадратче, което вероятно беше студената вода в казанчето на тоалетната. Имаше и три други точки, които излъчваха топлина. Едната беше цилиндрична — вероятно ставаше дума за бойлера. Другата беше много по-малка. Това бе компресорът на хладилника. Не се виждаше пилотна горелка, значи готварската печка беше електрическа. Така Хуан не само можа да види обитателите, но и разположението на жилището. Трима от тях бяха легнали и телата им сякаш се рееха във въздуха на метър от земята. Четвъртият седеше изправен на стол, а над него весело грееше крушка.

В продължение на петнайсет минути Хуан съсредоточи вниманието си върху седящия човек и през цялото време той нито веднъж не помръдна. Ако някой настояваше да направи предположение, Кабрило щеше да каже, че според него човекът е дълбоко заспал.

Той се промъкна през високата трева на двайсетина метра вдясно, докато не стигна при ствола на дърво. Сега беше достатъчно близо, за да надникне над оградата. Оттук сканира къщата още веднъж. Тъй като беше сменил мястото си, сега можеше да „види“ обектите от различен ъгъл и да се увери, че картата на вътрешното разположение на помещенията и хората в главата му е точна.

Върна се при екипа и тримата отстъпиха обратно сред храсталаците.

Гласът на Кабрило приличаше повече на шепот, отколкото на говор.

— Има трима терористи, единият седи на стол в предната част на къщата. Спи. Вторият е сам в спалнята. Третият е в тази до неговата. Там е и дъщерята на Мак Ди.

Той почувства как Лоулес се напряга до него.

— Преди да си попитал: спят на отделни легла.

Беше успял да я различи от останалите заради дребния й ръст.

Още по-рано бяха стигнали до извода, че макар по американски стандарти къщата да е малка, все пак беше твърде голяма, за да използват номера с парализиращия газ, до който прибягнаха, за да спасят Сетиаван Бахар. Щеше да се наложи да влязат тихо и без капчица колебание. Топлинните подписи на обитателите бяха ясни и с нормални размери, което изключваше вероятността някой от тях да носи самоубийствена жилетка. Но това не означаваше, че някоя не им е подръка.

През следващите два часа на смени наблюдаваха къщата през топлинния скенер. В един момент пазачът в предната стая стана и отиде до тоалетната. Когато се върна, на екрана на уреда се видя, че ляга на нещо — вероятно щеше отново да заспи.

Щом часовникът на Хуан показа три часа, групата тръгна. Безшумно стигнаха до оградата и се прехвърлиха през нея като привидения. Бяха толкова тихи, че близките щурци не прекъснаха своето цвъртене. Имаше една-единствена врата, която водеше от кухнята в задния двор. Хуан и Мак Ди си сложиха очила за нощно виждане и ги включиха. Работейки само опипом, Линк успя да отключи бравата за по-малко от петдесет секунди. Въпреки големите си ръце пипаше ловко и леко като хирург. Отне му малко повече време, защото на всяка цена искаше да избегне и най-малкия шум.

Докато Линк се бореше с ключалката, Кабрило смаза пантите с масло от малка тубичка и го вкара в цепките с пръсти. Линк отключи, но задържа вратата, защото иззад гърбовете им полъхна лек ветрец и щеше да нахлуе в къщата, ако я беше отворил.

Пистолетите им бяха само .22 калибър, а заглушителите, навити на цевите, бяха с размерите на кутийка кока-кола. Това ги правеше тежки и небалансирани. Подобни пистолети имаха само едно предназначение: това бяха оръжия на убийци. Мунициите бях с живачни върхове, но в гилзите имаше по-малко барут от обичайното, защото представляваха отстъпка от мощност за повече безшумност. Когато заглушителят бъде опрян в главата на мишената, няма нужда от кой знае колко барут, за да му я отнесе.

Вятърът спря и Кабрило кимна. Подобно на черна пантера, Линк отвори вратата и въпреки едрото си тяло се вмъкна безшумно, следван по петите от Кабрило и Мак Ди.

От всекидневната в предната част на къщата идваше достатъчно светлина, за да направи мръсната до повдигане кухня светла като по обяд. Кофа за боклук, която чалмите явно бяха внесли отвън, преливаше от боклуци, гниеща храна и използвани чинии за еднократна употреба. Мивката беше пълна с тенджери и тави, покрити със залоена мазнина — без съмнение осигуряваща прехрана на огромна колония от хлебарки. Гола арка водеше към всекидневната, а друга към коридор, по протежение на който бяха разположени спалните и банята.

Пристъпвайки така, че краката му почти не се откъсваха от немития балатум на пода, Кабрило се плъзна през втората арка, следван плътно от Мак Ди. Вратите на двете спални бяха затворени. В едната цареше тишина. От другата се носеше дълбоко, гърлено хъркане. Хъркащият спеше при Полийн Лоулес — още едно мъчение за горкото дете.