Клайв Къслър - Джунглата

— Обаждането не е било прието? — възкликна директорът на АНС. — Вашата секретарка да не е мръднала? Да не би това да е нейната представа за хумор?

Президентът не знаеше какво да каже, но тайничко се надяваше дългогодишната му и най-доверена секретарка да се е побъркала и да е забъркала тази каша.

— И още нещо — продължи помощничката му. — В Трой, Ню Йорк, токът е спрял за точно шейсет секунди. Няма засегнати други райони, макар местните производители на електричество да доставят и в други населени места. Засега не знаят защо е спрял токът и как се е възстановило подаването.

— Мили боже — възкликна някой, — значи е истина!

Фиона продължи да чете последните редове на факса.

„Това са малки демонстрации на нашите възможности. Ние не сме варвари и ценим живота. Но ако едно от нашите искания не бъде изпълнено, ще парализираме вашата страна. Самолетите ща падат като круши от небето, рафинериите ще избухват, заводите ще спрат да работят, а електричеството ще се превърне в част от вашето минало.

С времето всички хора на земята ще преминат в нашата истинска вяра, но засега сме склонни да ви оставим да съществуваме съвместно“.

Тя вдигна очи:

— Факсът е истински.

Смит беше допуснал грешката преди една седмица. Най-сетне беше отстъпил на непрестанните молби на Мак Ди за видеовръзка с дъщеря му, като доказателство, че е жива. Тъй като вярваше, че Лоулес все още е в негова власт, стана небрежен по отношение на компютърната безопасност. Видеовръзката продължи само няколко секунди, но Марк и Ерик с лекота проследиха първоизточника.

Преди тази случка Корпорацията не беше постигнала напредък в проучването на Гунаван Бахар.

Както Кабрило подозираше, похитителите не бяха отвели Полийн Лоулес твърде далеч от мястото на отвличането й в Ню Орлиънс. Всъщност я държаха в прословутия квартал Лоуър Найт Уард — най-силно разрушен от урагана Катрина. Голяма част от него и досега беше в развалини. Решението беше умно, защото след разпръскването на хората, живели някога на това място, чужденците по-лесно можеха да се смесят с останалите в квартала, без да събудят подозрение.

Кабрило, Лоулес и Франклин Линкълн отлетяха за Хюстън, където Корпорацията имаше тайна квартира. Тя беше една от десетките, които държаха в пристанищни градове по цял свят, за да ги използват основно за складиране на оръжие и оборудване, с чието внасяне в страната биха имали трудности. Дори частните самолети могат да бъдат претърсени и докато на много места в света човек лесно можеше да подкупи митничар или друго длъжностно лице, в Съединените щати това беше немислимо.

От „Херц“ наеха невзрачна кола, опоскаха оборудването в подобното на каса помещение в тайната квартира и няколко минути по-късно потеглиха за града на джаза. Преодоляха петстотин и шейсетте километра до там с максимално разрешената скорост, спазвайки всички знаци и правила за движение по пътищата. Кабрило нареди на Лоулес да кара. Причината не беше в счупената му ключица, защото вече беше почти зараснала. Просто искаше Мак Ди да мисли за нещо друго, а не само за шестгодишната си дъщеричка.

Първата им спирка беше в дома на родителите на Лоулес. На ужасената двойка, която гледаше детето, похитителите бяха заявили, че всеки опит да се свържат с полицията ще ги принуди да го убият. Вече няколко седмици живееха в този кошмар. Колкото и да му се искаше на Мак Ди да им се обади, трябваше да се съгласи с Кабрило, че похитителите може да са оставили човек в жилището им, за да ги наблюдава, или да подслушват телефона.

Къщата им се намираше в чист квартал, над нея се извисяваха дъбове, покрити с мъх. Много от жилищата тук бяха тухлени и бяха преживели урагана без повреди, Мак Ди спря колата на повече от пряка от къщата на родителите си, за да не бъде забелязана. Той остана зад волана, докато Кабрило и Линкълн отидоха да проверят дали сградата не е под наблюдение. И двамата носеха каски и гащеризони, с които лесно можеха да бъдат взети за работници по поддръжката. Кабрило носеше подложка за листа с метална щипка, а Линкълн кутия с инструменти.

По улицата не се виждаха паркирани бусове — любимо прикритие за следене, нито пък автомобили с тонирани стъкла — друго издайническо средство. Всички морави бяха добре окосени. Това беше важна подробност, защото ако една от съседните къщи беше заета от похитителите за наблюдателен пост, те нямаше да се излагат на чужди погледи, като бутат косачка из имота.