Клайв Къслър - Джунглата

— Всъщност — обобщи тя — онова, което искат от нас, е да спрем войната срещу тероризма. Смятам, че споменаването на Иран е много показателно.

— Какво искаш да кажеш?

— Мюсюлманите сунити и мюсюлманите шиити не се разбират и онова, по което цари съгласие във всички арабски държави, е, че Иран, с неговото шиитско мнозинство, трябва да бъде държан под контрол и че това е в техен общ интерес. Обаче този тип иска да оставим всички на мира и с това намеква, че тези различия са техен вътрешен проблем, с който те сами ще се оправят.

— Очевидно е, че не можем да изпълним никое от тези неща — отбеляза замислено вицепрезидентът.

— Това, което също ме впечатлява — продължи Фиона Катамора, сякаш той нищо не беше казал, — са посочените срокове. Това не са дрънканици на оглупял джихадист, седнал в някоя вазиристанска чайна. Всичко е грижливо обмислено. От практическа гледна точка всеки от сроковете е изпълним. Макар да са политически неприемливи, не са невъзможни.

— Не можем да спрем помощта за Израел — каза директорът на ЦРУ.

— Можем — отговори спокойно Фиона, без да повишава тон, както беше направил нейният опонент. — Ние избрахме да продължим да ги финансираме, защото е в наш интерес. Ако случаят вече не е такъв, можем всеки момент да спрем финансовите потоци.

— Ама…

— Виж, ако това е истинско, правилата са напълно променени. Ние вече не контролираме положението. Както изглежда, някаква група има неограничен достъп до нашите най-добре пазени тайни. С натискане на копчето може да спрат електрозахранването. Помислете, за това. Представете си спиране на тока в цялата страна, което продължава със седмици или месеци. Или системата за въздушен контрол, на която вече не можем да разчитаме. Всички самолети в страната — на земята за неопределено време. Възможно ли е този човек или група да преодолеят охраната на нашите ядрени централи и да ги накарат да се взривят? Знам, че има физическа охрана, но помислете и в тази посока.

— Някакви съвети какво да правим? — попита президентът с много по-тих глас, отколкото беше възнамерявал.

— Да намерим човека, който го е направил, и да го разпънем на кръст — избоботи вицето.

— Откъде е изпратен факсът? — попита директорът на АНС.

— Господа — рязко каза Фиона, — наистина ли смятате, че хората, задигнали президентския ядрен код, могат да бъдат заловени с традиционни полицейски техники? Този тип не е влязъл в представителството на „Федекс“ на Масачузетс Авеню, за да изпрати факса си от там! Сигурна съм, че сигналът е обикалял планетата няколко часа, преди да стигне до факса в кабинета на Юнис. Няма да можем да го проследим. Трябва да погледнем на въпроса от друга страна. Кой ще има полза?

— „Ал Кайда“ е на върха на списъка — отговори адмиралът с многото ширити по пагоните, член на Обединението на началник-щабовете.

— Струва ли ви се като нещо, което те биха направили? — попита язвително Фиона. — Ако разполагаха с такава сила, щяха да проведат такава кибератака, която да ни върне обратно в каменната епоха. Нямаше да има искания и предупреждения. Не, това е някой друг. Някой нов в играта.

— Някакви идеи? — попита директорът на ЦРУ.

— Съжалявам, но май това е ваша работа.

— И аз първо си помислих за „Ал Кайда“, но ти изложи убедителни доводи срещу тяхното участие. Ще говоря с хората си дали има някой друг с нужните средства, който да организира подобна операция.

— Да речем, че спрат тока в Трой, Ню Йорк — обади се Лес Джексън. — Какъв ще бъде нашият отговор? Какво ще правим? Ако спрем помощта за Израел, това ще е политическо самоубийство. Политическо самоубийство ще е дори само обявяването на подобно намерение. Същото важи за освобождаването на затворниците от Гуантанамо просто така.

От чувство на безсилие Фиона Катамора прокара пръсти през гарвановочерната си коса.

— Лес, тук не става дума за политика. Този тип ни даде доказателство, с което иска да ни каже, че сме в ръцете му. Той е разбил най-сигурния код в света и ни го размаха под носа. Ние или ще отстъпим и ще изпълним исканията, или ще понесем последствията като нация, а не като политическа партия или като президентска администрация. Ще отстъпим ли, или ще загинем всички заедно? — обърна се тя към върховния главнокомандващ. — Господин президент, това е въпросът.

Някой почука на вратата и я отвори, когато президентът извика:

— Влез.

— Сър, само да ви осведомя за последните развития — каза Юнис. — Номерът за отговор на факса е фалшив. Такъв номер никъде не съществува. А телефонната централа на Белия дом няма отметка в архива си за идването на този факс.