Президентът счупи печата и сравни числата, отпечатани релефно върху пластмасовата карта вътре, с онези, които бяха във факса. Ръцете му започнаха да треперят.
— Господин президент? — попита Джексън с голяма загриженост в гласа.
Малката пластмасова карта, подобна на кредитна, носеше прякора „бисквитката“. Президентите започнаха да я получават малко след Кубинската криза. Тя съдържаше поредица числа, генерирани случайно в Агенцията за национална сигурност във Форт Мийд, Мериленд, от компютърно базирана система. Това беше президентският код, удостоверяващ правото му да нареди изстрелването на ядрени оръжия. Без съмнение тези числа бяха най-строго охраняваната тайна на Съединените щати.
А някой току-що беше изпратил по факса в Овалния кабинет днешния код.
— Лес, свикай Съвета за национална сигурност. Искам ги тук толкова бързо, колкото позволяват човешките възможности.
Въпреки че някой притежаваше числата, това не означаваше, че може да изстреля ядрени оръжия, но това, че кодът върху „бисквитката“ вече не е тайна, беше най-големият пробив в сигурността на Съединените щати от създаването на федерацията. Случилото се поставяше под въпрос сигурността и във всички останали области на отбраната.
Минаха няколко часа, докато успеят да съберат членовете на Националния съвет за сигурност в Ситуационното помещение — бункер без прозорци дълбоко под Белия дом. Заради организирани вече пътувания единствените хора в съвещателната зала бяха вицепрезидентът, секретарят по отбраната, началникът на Обединението на началник-щабовете, държавният секретар и по специална покана — директорите на АНС и на ЦРУ.
— Дами и господа — започна президентът, — изправени сме пред криза, в каквато нашият народ никога не е изпадал.
Той се зае да раздава копия от факса, но не прекъсна изказването си.
— Преди малко повече от два часа този факс беше изпратен на Юнис Возняк — моята лична секретарка. Кодът, удостоверяващ правото ми да изстрелям ядрени оръжия, написан на листа, е истински. Ще трябва да изчакаме, за да видим дали заплахата също е действителна. Що се отнася до исканията, може да се окажем принудени да ги обсъдим.
— Чакайте малко — намеси се директорът на АНС. — Това е невъзможно.
— Знам — отговори президентът, — но въпреки това са във факса. Кодът се генерира от генератор на случайни числа и всички хора, които работят в този отдел, са издържали проверка на миналото Янки Уайт 30 30 Прякор на административна проверка на миналото, която трябва да преминат заемащите висши административни постове, от началник на кабинета на президента до служителите в различните служби към Белия дом. — Б.пр.
. Нали така?
— Да, господин президент. Процедурата е напълно сигурна. Никой, освен вас не вижда тези числа. Ще проверя куриера. Печатът здрав ли беше?
— Да, напълно.
— Това е невъзможно — повтори генералът.
Намеси се вицепрезидентът:
— Този ненормалник твърди, че на обяд ще спре за една минута тока в Трой, Ню Йорк. Не трябва ли да предупредим някого? И защо, за бога, Трой?
— Защото е достатъчно близо до Ню Йорк Сити, за да привлече нашето внимание, но е достатъчно малък, така че когато пренасочи електричеството, няма да претовари електропреносната мрежа и да започне автоматично изключване, както през 2003 година.
Това обяснение даде Лес Джексън, който беше работил и като лобист на Съюза на производителите на електричество.
— Освен това, ако ги предупредим, ще поискат да разберат откъде знаем. Ако заплахата е действителна, нима искате администрацията да бъде изложена на подобни въпроси?
— О, вярно.
Вицепрезидентът беше избран заради баланса в кандидатската листа, а не заради блестящите си умствени способности.
— Това не е някой обикновен хакер — каза Фиона Катамора, държавният секретар. В предишната администрация тя беше съветник по националната сигурност и я бяха избрали за тази отговорна работа, защото бе сред най-квалифицираните личности в страната. — Исканията ми приличат на списък с желанията на Осама бин Ладен за Коледа.
Тя зачете:
— „Съединените щати ще обявят незабавно, че спират всяка военна и материална помощ за държавата Израел и вместо това ще предоставят тези средства на Палестинската автономия и на водачите на «Хамас» в Ивицата Газа. Незабавно ще освободят всички затворници, държани в Гуантанамо. Всички американски и натовски части трябва да напуснат Ирак до края на юни. Веднага ще спрат военната помощ за Пакистан и до края на годината ще закрият своите военни бази в Кувейт и Катар. Президентът ще осъди изграждането на еврейски селища на Западния бряг и забраната за носене на хиджаби и никаб от мюсюлманките във Франция и всяка друга европейска страна, която приеме подобна забрана. Да бъде премахнато обявяването за терористични на всички мюсюлмански групи, включени в досегашните международни списъци. До края на годината да бъдат вдигнати всички санкции срещу народа на Иран и повече да не се налагат такива“.
Читать дальше