Клайв Къслър - Джунглата

Абдул беше изпратил групи изследователи и архивисти из цял свят, за да издирват кристалите, след като попадна на микроскопична мостра в антикварен магазин в Хонконг и научи, че притежават специалната вътрешна структура, която можеше да накара тяхното устройство да работи. Вярно беше, както каза неговият началник, че за него това се бе превърнало в идея фикс. Беше натрупал и запомнил толкова много информация за кристали, че без затруднения можеше да си извади сертификат за гемолог. Лично бе посещавал магазини и рудници от Шотландия до Япония, но пробивът дойде, когато един от наетите изследователи, и той малко нещо почитател на Марко Поло, чу халтураджийската — лекция на Уилям Кентър в Ковънтри, Англия. Когато и Мохамед чу разказа за задвижвани с кристали оръжия, още същата вечер замина с един помощник за Англия и разговаря с Кентър след другата му лекция. Трябваше да отдаде дължимото на англичанина — наистина се опита да не издаде кой е истинският собственик на фолиото на Рустикело и къде живее. Веднага след като се отърваха от тялото на Кентър, проникнаха с взлом в изложената на ветровете господарска къща в южната част на Англия, убиха възрастния човек, взеха фолиото и подправиха местопрестъплението така, че всичко да прилича на обир, по нещастно стечение на обстоятелствата завършил с убийство.

Измъкнаха се от страната и бяха в безопасност още преди установяването на двете престъпления.

След това нает преводач прекара няколко седмици в работа върху фолиото, извличайки подробностите за наблюдаваната от Поло битка, за да открие рудника, откъдето идваха кристалите, ослепили пазачите върху крепостната стена. Абдул знаеше, че в мината ще намери същите кристали като малкото парченце, което бе открил в Хонконг.

Разбира се, щеше да се наложи да бъдат изпитани, но оптическите свойства, описани от Марко Поло, бяха същите, които им бяха нужни за техния проект. Това не можеше да е съвпадение.

— Потъването? — попита Бахар. — Всичко ли мина според плановете ни?

— Трябваше да бързаме, но бяхме само на няколко мили от нашата цел и никой не ни видя да се връщаме в Бруней със спасителните лодки на „Херкулес“. Американската ни къртица се обади, че корабът им плава много по-бързо, отколкото ни бяха накарали да повярваме. Трябва скоро да ми звънне, за да ми разкаже как е минало, но мисля, че сме унищожили всички следи от Оракула, преди да са успели да стигнат там.

— Чудесно. Както изглежда, Оракула беше прав в твърдението си, че Корпорацията представлява опасност. Успяха да избягат от затвора „Инсейн“ — мисля, че малцина са успели да направят подобно нещо досега.

Абдул си спомни срещата с Кабрило в Сингапур. Беше усетил, че този мъж е опасен. Това го подсети за друг проблем, с който трябваше да се справят.

— Какво става с Прамана?

— Сега ще се срещнем. Това е причината да се бавим тук, в Джакарта. Знаех, че след провала му в Сингапур ще искаш да разговаряш с него. Само бързата ти мисъл попречи случилото се да се превърне във фатална грешка. Когато свършите разговора, ще заминем за Европа с кристалите. О, а какво стана с Кроасар?

— Вързахме му тежести и го хвърлихме в Малакския проток.

Трийсет минути по-късно източената лимузина „Мерцедес“ зави и спря пред паркинга на запуснат склад в предградията на гъмжащия от хора десетмилионен град. Асфалтът на паркинга беше напукан, от пукнатините надничаха бурени, а сградата имаше вид на невиждала боя, откакто Индонезия бе получила независимост от холандците.

— Не мога да повярвам, че този глупак Прамана не е успял да контролира по-строго хората си — подхвърли Мохамед и яростта му започна да се разгаря.

Някои от биячите, които използваше, бяха членове на ислямистката групировка „Джемаа Ислямия“. Фактически Прамана го беше придружил при ходенето в Англия и той бе измъчвал Уилям Кентър.

Онова, което Абдул не знаеше, беше, че когато Прамана изпрати двама от хората си в Сингапур за срещата като помощен екип, те бяха пренесли с частния самолет самоубийствени жилетки, за да убият мъжете, с които той щеше да се види. Абдул не знаеше причината, а и не го интересуваше кой знае колко. Предполагаше, че става дума за отмъщение заради братята по вяра, които Корпорацията беше избила в Афганистан. Смешното беше, че сам Абдул ги беше предупредил колко добри са тези агенти. Може би заради това бяха решили да станат мъченици, унищожавайки такива страшни противници.

Всъщност това нямаше значение. Онова, което имаше, беше, че Прамана ги беше предал — съзнателно или защото не е могъл да контролира хората си, с което едва не провали цялата операция. Ако Мохамед не беше реагирал светкавично, като набързо сглоби самоделно взривно устройство с малко черен барут от гилзите на няколко куршума и химикалите, които намери в количката на една от чистачките, със сигурност на Кабрило щеше да му светне, че срещата е била капан. Третият взрив, който организира, беше достатъчен да убеди американците, че се попаднали на неподходящо място в неподходящо време.