Клайв Къслър - Синьо злато

— Трябва много да внимаваме — каза той. — Някои племена използват отровни стрели за лък или за издухване през тръба. — Вдигна дъното на торбата и няколко по-малки торбички се изсипаха върху масата. Отвори една от тях и извади блестящ метален диск, който подаде на Гемей.

— Разбрах, че сте се занимавала с археология, преди да станете биолог. Може би имате представа какво е това.

Смръщила вежди, Гемей заразглежда плоския, кръгъл предмет.

— Огледало? — каза тя. — Излиза, че суетата не е черта, присъща само на жените.

Пол взе огледалото от ръката й и го обърна, за да разгледа фигурите на гърба му. На лицето му се появи усмивка.

— Имах такова като дете. Това е сигнално огледало. Вижте, точки и чертички. Не прилича на познатата морзова азбука, но погледнете тия фигурки. Това е код. Тази тичаща фигура може да означава „ела“, а тичащата в обратна посока — „бягай“. А тук имаме легнала фигура.

— „Остани на мястото си“ — предположи Гемей.

— И аз така мисля. Тия тук, двамата с копия, може би означават „ела да ми помогнеш в битката“. Това човече с животното може да е знак за лов. Изобщо, е като клетъчен телефон.

— По-добро е — отбеляза Гемей. — Не му трябват батерии и никой не ти засича минутите.

Пол попита Рамирес дали може да отвори друга торбичка и испанецът се съгласи с готовност.

— Риболовни принадлежности — обяви Пол. — Метални кукички, корда. Я, — изненада се той, вдигнал нещо като грубо изработени пинсети, — обзалагам се, че с това се измъкват заклещени кукички.

— Така ще да е — съгласи се Гемей и извади от друга торба чифт дървени гривни с прозрачна материя в кухините. Закрепи апарата към ушите си с връзчиците. — Слънчеви очила.

За да не изостане в откритията, Рамирес също се бе заровил в една торбичка. Извади кратунка около петнадесет сантиметра висока, махна дървената й запушалка и я помириса.

— Може би е някакво лекарство? Мирише на алкохол.

От долната част на кратунката висяха миниатюрна паничка и дървена дръжка, с прикрепен към нея плосък камък.

Имаше и криво каменно колелце, въртящо се около ос. Пол загледа втренчено кратунката, после я пое от ръцете на другия. Напълни паничката с течност, доближи до нея плочката и драсна отгоре й с колелцето. Получи се искра, която подпали течността.

— Voila 28 28 Voila (фр.) — Ето. Заповядайте. — каза той с видимо задоволство. — Първообраза на запалките Bic. Става и за лагерен огън.

Последваха още интересни открития. В една торба имаше билки, които Рамирес идентифицира като медицински приложими. В друга имаше тъничко, плоско метално парче, заострено в двата края. Когато го поставиха върху водна повърхност в чаша, то се завъртя, докато единият му край се насочи на север. Намериха и бамбуков цилиндър с монтирани в него лещи, които приближаваха образа горе-долу осем пъти. Имаше нож, прибиращ се в дървено парче. Последната им находка представляваше лък, направен от наложени една върху друга пластини, като ресор за автомобил, извити, за да дадат възможност максимално да се изтегли стрелата. Тетивата също бяха от метал. Това нямаше нищо общо с примитивното съоръжение, което човек очаква да намери в тропическата гора. Рамирес прокара длан по полираната повърхност.

— Странно — каза той. — Никога не съм срещал нещо подобно. Лъковете, използвани по тия места, са примитивни дървени оръжия с тетива от лико.

— Откъде се е научил да прави тия неща? — почеса се по главата Пол.

— Не става дума само за предметите — обърна внимание Гемей, — но и за материалите, от които са направени. Откъде са се взели?

Около масата се възцари мълчание.

— Има и по-важен въпрос — обади се Рамирес: — Кой го е убил?

— Разбира се — съгласи се Гемей. — От възхита пред техническите му постижения забравихме, че принадлежат на мъртво човешко същество.

— Имате ли някаква представа, кой би могъл да го убие? — попита Пол.

Тъмна сянка покри лицето на Рамирес.

— Бракониери. Унищожители на гората. Напоследък се появиха едни, които събират ценни билки. Те са готови да убият всеки, който им се изпречи на пътя.

— Каква заплаха може да представлява един самотен индианец? — попита Гемей.

Рамирес не отговори.

— Струва ми се — продължи тя, — че при едно убийство, следва да се започне с оглед на трупа.

— Това къде си го чула? — поинтересува се Пол.

— Може да съм го прочела в някой детективски роман.

— Идеята е добра. Да погледнем пак!

Върнаха се при реката и отвиха тялото. Пол го обърна по корем. По-малката рана на гърба показваше, че куршумът е влязъл от там. Траут внимателно откачи от врата на убития някаква гравирана висулка. На нея се виждаше крилата жена с протегнати напред ръце, сякаш излива нещо с тях. Подаде висулката на Гемей, която каза, че и напомня за египетски рисунки, отразяващи прераждането на Озирис 29 29 Озирис — Един от главните богове в египетската митология, източник на живота и плодородието, Създател и Бог на Нил. Убит от брат си Сет, олицетворение на всяко зло, той става съдник на мъртвите, а духът му се вселява в свещения бик Апис, като в тази форма, продължава да присъства сред живите. .