Клайв Къслър - Синьо злато

— Отношенията ни със Сирано са с чисто платоничен характер — вдигна надменно брадичка Гемей. — Той просто искаше да привлече вниманието ми, заради което аз ще го нагостя.

— Ще го гостиш?

— Ще го нагостя с риба. — Тя удари няколко пъти с веслото по балона на лодката. Откъм мястото, където лагуната се сливаше с реката се чу плясък. Сиво-розова издатина с дълга и къса гръбна перка зацепи към тях, оставяйки V-образна следа. Заобиколи лодката и нададе кихащ звук през дихателния си отвор. Гемей хвърли парченца риба във водата, а тъничкия клюн се разтвори отгоре и лакомо ги излапа.

— Дотук сме намерили потвърждение на апокрифните разкази, че делфините идват при повикване. Мога да си представя и как помагат при риболов, съгласно разказите на туземците.

— Освен това, ти доказа и че Сирано се справя много добре с твоята дресура, имаща за цел да му осигурява прехраната.

— Вярно е, но от друга страна, приема се, че тези същества са недоработени версии на соленоводните си събратя и за мен беше интересно да науча, че мозъкът им е изпреварил по развитие физическите форми.

Погледаха със задоволство обиколките на делфина и като установиха, че дневната светлина започва да намалява, решиха да се прибират.

Докато Гемей подреждаше нещата си, Пол стартира извънбордовия двигател и изведе лодката от лагуната върху бавните води на реката. Мастилената вода промени цвета си в наситено зелен. Делфинът ги придружаваше, но щом разбра, че няма да има повече гощавки, смени рязко курса си като изтребител. Не след дълго крайречната растителност отстъпи място на голяма поляна. Няколко тръстикови колиби се бяха скупчили около бяла, измазана къща, с колонада в испански колониален стил и червен керемиден покрив.

Привързаха лодката на малък кей, извадиха нещата си и се насочиха към къщата, следвани от шумна тълпа полуголи индианчета. Те бяха разгонени от прислужницата, испано-индианка със заплашителен вид, която размахваше метлата като бойна секира. Пол и Гемей влязоха вътре. Среброкос мъж в седмото си десетилетие, с бяла бродирана риза, памучни панталони и ръчно изработени сандали, се надигна от бюрото в прохладния кабинет, където бе работил върху куп листове. Тръгна да ги посрещне с видимо удоволствие.

— Senor и Senora 25 25 Senor и Senora (исп.) — Господин и госпожа. Траут. Радвам се да ви видя. Убеден съм, че работата ви е била плодоносна.

— Много, доктор Рамирес, благодаря ви — отговори Гемей. — Имах възможност да направя допълнителни наблюдения върху поведението на делфините, а Пол приключи с компютърния модел на реката.

— Работата ми беше малко, всъщност — обади се Пол. — Основното бе, да се привлече вниманието на заетите в района на Амазонското поречие учени върху работата на Гемей и да ги помолим да насочат насам съответния спътник. Аз мога да си довърша модела у дома, а Гемей ще го използва в своя анализ.

— Ще ми бъде много мъчно да се разделя с вас. Твърде любезно бе от страна на НАМПД, да отделят за малко свои специалисти за това проучване.

— Без реките тук — отвърна Гемей, — както и без тукашната фауна и флора, не би имало живот в световния океан.

— Благодаря ви, senora Гемей. Като израз на благодарност, ще сготвя нещо специално за прощалната ни вечеря днес.

— Много мило от ваша страна — каза Пол. — Ще си приготвим отрано багажа, за да сме готови за снабдителната лодка.

— На ваше място, не бих си давал толкова зор — отвърна Рамирес. — Тя винаги закъснява.

— Това е добре дошло за нас — отвърна Пол. — Тъкмо ще разполагаме с повече време да поговорим за вашата работа.

Рамирес се усмихна:

— Чувствам се като троглодит 26 26 Троглодит — Първобитен, пещерен човек. . Продължавам да се занимавам с моята наука, ботаниката, както едно време: събирам растения, суша ги и ги сравнявам, пиша трудове, които никой не чете. — Той засия — Речните ни животинки никога не са имали по-добри приятели от вас.

— Може би нашата работа — обади се Гемей, — ще помогне да се намери отговор на въпроса, дали естествените условия за живот на речния делфин са застрашени от изменения на околната среда. И ако е така, нещо ще може да се направи.

— В Латинска Америка — тъжно поклати глава Рамирес, — правителствата имат склонност да се бавят, освен ако не се напълни нечий джоб. Стойностни проекти потъват в небитието най-редовно.

— Звучи познато. Нашето безкрайно небитие се нарича Вашингтон, окръг Колумбия.

Още се смееха над шегата, когато прислужницата въведе един туземец. Той беше нисък и мускулест, с бедрена препаска и огромни медни обеци на ушите. Гарвановочерната му коса беше отрязана на бретон, а веждите — избръснати. Говореше с почтителен тон на доктора, но възбудената реч и шарещият поглед показваха, че нещо му е направило особено силно впечатление. Непрекъснато сочеше към реката.