Клайв Къслър - Синьо злато

Пол Траут седеше в надуваемата си лодка с твърдо дъно, на няколко метра встрани. В изпълнение на задачата си като осигурител, той бе следвал с лодката следата мехурчета, идващи откъм дихателния апарат на жена му. Изненадан бе от внезапното й изплуване, а хиленето направо го обърка. Свил устни в недоумение, той наведе глава в характерната си поза и надникна над несъществуващи очила.

— Наред ли си? — попита той и примигна с лешниковите си очи.

— Аз съм си съвсем наред — отвърна Гемей, макар очевидно да не беше. Смехът й избухна отново, при неразбиращия израз на Пол. Задави се с нежелана глътка вода. Мисълта, че може да се удави от смях, я разсмя още повече. Налапа отново мундщука. Пол загреба към нея, наведе се и протегна ръка.

— Съвсем сигурна ли си, че си наред?

— Да, наред съм — отвърна тя. Възвърнала самообладание и изплюла мундщука, тя преодоля нов пристъп на кашлица и каза: — Нека се кача!

Хваната за страничния балон на лодката, тя подаде на мъжа си леководолазните си принадлежности, а той се пресегна и с лекота прехвърли всичките й шестдесет килограма в лодката. В светлокафявите си шорти и риза с военна кройка и пагони в същия цвят, с поплинената шапка с нагъната периферия, той приличаше на избягал от Изследователския клуб на Викторианския век. Огромната, тропическа папийонка, кацнала под адамовата му ябълка, беше всъщност една от любимите му крещящи вратовръзки. Траут не виждаше причина да прави компромиси с безупречното си облекло, дори и в дебрите на венецуелския тропически лес, където набедрената препаска минаваше за строго официално облекло. Контешките одежди на Пол контрастираха с огромната му физическа сила, натрупана в Кейп Код по време на рибарските му години. Твърдите като раковини мазоли си бяха отишли от дланите му, но натрупаните от мъкнене на рибни каси мускули изпъкваха под безупречното му облекло, а и той много добре знаеше как да използва мощта на двуметровия си корпус.

— Дълбокомерът показва едва девет метра, така че веселбата не е резултат от азотно опиянение — отбеляза той с типичния си, аналитичен подход.

Гемей развърза дългата си до раменете коса, чийто тъмночервен цвят бе вдъхновил почитащия виното неин баща да я назове с името на един сорт грозде от френската област Божоле.

— Много задълбочено заключение, скъпи — отвърна тя, изцеждайки водата от косата си. — Смешно ми стана, защото докато си мислех, че съм интервент, се превърнах в интерменирана.

— Какво облекчение — примигна Пол. — Това определено внася яснота в положението. Аз, естествено, знам какво е интервент, но интервенирана.

Тя му отправи ослепителна усмивка:

— Сирано 23 23 Сирано — Герой от произведението „Сирано дьо Бержерак“ с автор Едмон Ростан. Сирано е дългонос и грозноват романтик, с нежна и влюбчива душа. , делфинът, ме издебна и ми удари един нос.

— Не мога да му се сърдя — огледа той похотливо тяло й с вдигнати като на Граучо Маркс 24 24 Граучо Маркс — Американски комик, известен предимно от периода на нямото кино. вежди.

— Мама винаги ми е казвала да внимавам с мъже, които носят папийонки и си сресват косите на път.

— А аз не съм ли ти казвал, че приличаш на Лорън Хътън? — попита той с пафкане на въображаема пура. — И че много ме привличат жени с такова секси разстояние между резците?

— На бас, че разправяш това на всяка — парира Гемей, като придаде на и без друго ниския си тембър дрезгавостта на Мае Уест. — Лекото, любовно клъвване на Сирано имаше за мен научна стойност.

— Да не осъзна, че развиваш фетишизъм към носове?

Тя му каза да не дрънка глупости с повдигане на вежди.

— Не, макар да не изключвам такава възможност. Научих, че речните делфини може и да са по-назад в развитието си от своите соленоводни братовчеди и като цяло, по-мекушави от морските си роднини, но са интелигентни, игриви и имат чувство за хумор.

— И ти щеше да имаш, ако беше боядисана в розово и сиво, ако в плавниците ти ясно се очертаваха пръсти, на гърба си носеше перка, която сама по себе си е чиста смешка и ако главата ти приличаше на смачкан пъпеш.

— Нелоши биологически наблюдения за един дълбоководен геолог.

— Радвам се, че мога да бъда полезен.

Тя го целуна по устните.

— Наистина ми помагаш много. Цялата тая работа по компютърния профил на речното русло. Беше приятно разнообразие. Почти съжалявам, че трябва да се прибираме.

Пол огледа спокойното обкръжение.

— И на мен ми хареса, всъщност. Това място напомня средновековна катедрала. И животните бяха много мили макар да не съм убеден, че ми харесват волностите, които си позволяват с на жена ми.