Клайв Къслър - Огнен лед

— Те ще бъдат възхитени. Как мина твоята екскурзия?

— Също като вас с Гемей и ние получихме радушно посрещане. Ще ти разкажа, когато се видим.

— С нетърпение очаквам да науча подробностите.

— Ще имаш такава възможност много по-скоро, отколкото си мислиш. Намирам се на борда на „Арго“ и с удоволствие ще се възползвам от евтините услуги на морски биолог и морски геолог.

— За нещастие, на мен ми е добре известно, къде могат да се намерят двама такива несретници.

— Знаех си, че мога да разчитам на вас. Уредил съм транспорта. След колко време сте готови?

— Току-що пристигаме, така че няма нужда дори да стягаме куфари. — Пол гледа с усмивка към банята, откъдето се показва Гемей, с песен на уста — изпълнява много фалшива версия на „Ще го махна този мъж от своята глава“. — Имаме ли време да си допием коктейла?

— Пийте по два! Ще пътувате с VIP 43 43 VIP — Very Important Person (Лице от особена важност). от Щатите, а той пристига след няколко часа.

— Превъзходно! Значи ни чака компанията на някой нафукан сенатор.

Остин се смее.

— Невероятен си, Пол! Трябва да имаш психически отклонения. Как разбра?

— Предположих. Ще кажа на Гемей. До довечера!

Пол си записва времето и мястото на пътуването. Оставя слушалката и се обръща към Гемей, която излиза, загърнала стройно тяло в хотелска кърпа. На главата е увила като чалма втори, а в ръка стиска недопито мартини. Топлата вода и питието са повдигнали настроението й. Когато научава, че отново потеглят на път, тя дори се усмихва и казва, че й е домъчняло за Остин и Джо.

Пол влиза на свой ред в банята, а Гемей поръчва агнешки шишове и пилаф. Храната пристига, когато са започнали второто си мартини. След вечеря се обличат и с пълни стомаси, чисти тела и обновен дух, вземат друго такси обратно към летището. Този път, шофьорът не се оказва прикрит камикадзе и ако не се брои претрупаното до немай-къде движение, пътуването протича успешно.

Както е поръчал Остин, слизат далеч от главния вход на летището, пред малък терминал, използван за частни полети. Приближават светлините на един хангар, пред който се кипри тюркоазен хеликоптер, със среден размер. С черни букви, отстрани пише НАМПД. Перките се въртят бавно, докато моторът загрява. На асфалта до машината, пилотът разговаря с някого. Макар и в гръб, двамата начаса разпознават тесните рамене и хълбоци, както и оредялата косица на Руди Гън. Той се обръща, поздравява ги и пита, с палец, вдигнат нагоре към отворената врата на хеликоптера:

— Да ви взема ли с мен?

Гемей поглежда мъжа си.

— Значи това е много важният сенатор?

Траут се прави на ударен.

— За бога, Руди, защо не ни каза, че ти си този невероятно важен VIP?

— Исках да ви изненадам. Адмирал Сендекър реши, че няма да е зле да се навъртам наоколо, в случай че ситуацията се напече. И без това бях в Атина, като представител на НАМПД, на международна конференция по морска археология. Колко му е да прескоча насам с един служебен самолет. А хеликоптерът бе взет от един екип, който работи в източния район на Егейско море. Сендекър реши, че трябва съм тук, след като Кърт съобщи за пратката, която трябвало да изпрати.

— Каква пратка?

— Ще ви разкажа всичко по пътя. Да тръгваме ли?

Тримата се качват в хеликоптера и заемат места в просторната кабина. Моторът набира мощност и не след дълго „Сикорски“ се издига бързо във въздуха. Под тях, по двата бряга на Босфора, прострян върху два континента, се разстила, като осеян с пайети, светещият килим на Истанбул. Понесен от двата си двигателя „Ариел“, хеликоптерът потегля на север, с двеста и осемдесет километра в час.

Гласът на пилота казва малко провлечено:

— Здрасти, момчета. Казвам се Майк. Настанете се удобно! Има предостатъчно място, да се изпънете. Машината е проектирана за обслужване на петролни платформи, така че повече прилича на летящ автобус. Може да поеме до дванадесет пасажера. Имате късмет, че се случвате в тази посока. На връщане ще бъдем претъпкани. Разполагате с термос горещо кафе. Обслужете се сами! Ако имате нужда от нещо, моля да ми съобщите! Наслаждавайте се на полета!

Гън налива кафе и раздава димящи чаши.

— Радвам се да ви видя и двамата! Жалко, че ви съкратиха почивката! Официално погледнато, вие сте все още в отпуск, аз съм в Атина и въобще не сме се виждали.

— Какво става, Руди? — пита Пол. — Чуваме само по нещо от тук от там.

— Не мога да кажа как изглежда картината като цяло, но ето какво знаем с положителност. Преди седем дни, адмирал Сендекър е бил повикан в Белия дом за среща, в която са участвали президентът и вицепрезидентът. Правителството е притеснено от влошаването на политическата ситуация в Русия. Някои от президентските хора се заяли с адмирала, задето е допуснал Кърт да наруши суверенната руска територия, в района на изоставената база. Опасявали се, че подобен акт би дал на руската опозиция нови аргументи срещу правителството, което без друго се бори за живота си. Адмиралът се извинил с обяснението, че става дума за инцидент и предложил лично да се свърже с руснаците. Предложението било отхвърлено. После попитал, какви мерки предприема правителството, във връзка с NR-1. Неизвестно защо, не му казали за изчезването на лодката.