— Май ще трябва да се върнем с вас — казва сломено тя.
Остин забелязва Джо Завала да приближава откъм плажа, където е бдял над подводничарите, докато се доберат до гемията. Остин моли за извинение и се дръпва настрана с него.
— Всички са в гемията.
— Това е добре, но имаме друг проблем. Трябва да вземем Каела и хората й, а не искам по никакъв начин да видят екипажа на NR-1.
Завала мята възхитен поглед към репортерката.
— В такъв случай, мога да те зарадвам: „Арго“ ни държи под око и е следил целия радио-обмен. Ей сега говорих с капитан Атууд. Изпратили са лодка за подводничарите — гемията на Кемал е свободна.
Остин пуска ехидна усмивка и казва:
— Що не се обадиш пак на „Арго“, да ни вземат и нас? А след това се свържи с капитан Кемал и му предложи да вземе вместо нас няколко други пътника!
— Слушам, сър! — отвръща Завала и козирува.
Докато Джо вика гемията, Остин отива да съобщи на Каела и колегите й, че им е осигурил първокласен превоз.
Полетът от Новоросийск до Истанбул се оказва въздушен кошмар. Поради неназовани технически причини излитането се забавя. Семейство Траут прекарва в горещата и душна кабина повече от час, преди да ги прехвърлят в друг самолет. Пасажерите, които вкусват от месото, включено в менюто, си плащат скъпо за смелостта, когато машината започва да се тресе във въздушните ями. На всичко отгоре, работи само една тоалетна.
Пол и Гемей решават, че мъките им са свършили, когато най-после машината каца, но се оказва, че шофьорът на таксито им страда от самоубийствен комплекс. Когато Пол го моли да намали, той натиска газта докрай.
— Нещо не се разбирате — отбелязва Гемей, надвикала свистенето на гумите.
— Сигурно е от произношението ми — отвръща Пол.
— Не се притеснявай! — казва Гемей. — След всичко станало досега, на това пътуване, нищо, дори смъртта, не е в състояние да застане между мен и един горещ душ, едно сухо мартини и един здрав сън.
Шофьорът изпуска за един сантиметър хотелския портиер, който отскача като матадор от бичи рога и заковава колата пред входа на хотел „Мармара“, на площад „Таксим“ в Истанбул. Двамата напускат колата, като изхвърлени от катапулт на изтребител, плащат на усмихнатия водач и се отправят през огромното фоайе към рецепцията.
Администраторът е елегантен мъж, чиято занизана коса и подкастрени с бръснач мустачки го карат да прилича на Еркюл Поаро 42 42 Еркюл Поаро — главен герой от редица романи на Агата Кристи, детектив.
. Забелязал приближаването на семейството, той цял засиява в усмивка и ги приветства радушно:
— Добре дошли отново, семейство Траут! Надявам се да сте пътували добре и да сте провели плодотворно проучване на древния Ефес! — Преди да заминат за Новоросийск, двамата разтръбиха навсякъде, че отиват да разгледат бреговете на Мала Азия.
— Благодаря! Да, храмът на Артемида е нещо забележително! — отговаря Гемей.
Мъжът се усмихва и подава на Пол ключа и един плик.
— Това пристигна днес.
Пол отваря плика, разгъва бележката и я подава на Гемей. Прочита краткото изречение: „Обадете се веднага! О.“.
Следва телефонен номер.
— Дългът ни зове — отбелязва Пол.
Гемей обръща очи.
— Понякога този дълг зове в най-неподходящо време! — Тя грабва ключа и тръгва към асансьора.
Стигнали стаята, Пол предлага тя да се изкъпе първа, докато той се свърже с Кърт. Тя приема предложението, без миг колебание и поема към банята, като оставя следа от разхвърляни дрехи подире си. Решил да се възмезди, заради жертвата, Пол поръчва да му донесат в стаята шейкър сухо мартини. То пристига почти едновременно със спирането на душа. Пол пълни чаша и почуква на вратата на банята. Тя се отваря и заедно с облак пара, през цепнатината се подава търсеща ръка. Сипва и на себе си, като изпъва дълги нозе на една табуретка, отпива и отсъжда, че като за Истанбул, коктейлът си го бива. Възстановил така силите си, той набира оставения от Остин номер.
— В Истанбул сме — съобщава той. — Получихме бележката ти.
— Добре. Как мина пътуването?
— Пълно с информация и изненади. — Траут разказва накратко.
— Както описваш яхтата на Разов, трябва да е бързоходен кораб. Сигурно разполага с турбини, които го тласкат два пъти по-бързо от кораб с подобни размери. Хитро! Разов може да премества централата си по цялото земно кълбо за броени дни. Радвам се, че няма жертви, но не е добре, дето професорът е загубил бунгалото си. Още щом затворя, ще изпратя в НАМПД заявка за покана на професора и сина му в САЩ.
Читать дальше