Клайв Къслър - Огнен лед

Тя вдига вежди.

— Искате да се реванширате за какво: че ме накарахте да ви чакам или защото задигнахте капитан Кемал?

Каела няма да е лесна плячка на очарованието му. Ясно е, че ще трябват много повече усилия.

— Добре. Нека се сдобряваме на малки порции! Най-напред аз ще се извиня за разминаването в Истанбул. Бях обвързан най-неочаквано и не можах да се обадя. Що се отнася до Кемал, вината си е ваша — трябваше да го ангажирате с някаква предплата, преди да отлетите за Париж.

— Моля да ми спестите нравоученията си. Как би могло да ми мине през ума, че ще го задигнете, след всичките приказки, че това било чужда територия и да съм се държала настрана, защото е много опасно?

— Е, поне за опасността, ще трябва да се съгласите, че се оказах прав! — казва той и поглежда останките от хеликоптера.

Каела въздъхва тихо и казва:

— В това отношение, трябва да призная очевидното. Но пък съм сигурна от друга страна, че нито вие, нито приятелчето ви от НАМПД, сте били канени тук на чай!

— Така си е, но от това предотвратените събития не стават по-справедливи.

— Говорите като майка ми — казва тя, с престорено отвращение. — Извинението ви за пропуснатата вечеря се приема. За щастие, моите продуценти дават достатъчно пари, така че нямаше да наема капитан Кемал, след като мога да взема хеликоптер. И все пак, вие си оставате длъжник.

Остин забелязва пламъчетата в очите й и разбира, че се възползва от чувството му за вина, за да го пързаля.

— Играете си с мен, така ли?

Каела отмята глава назад и се смее от сърце.

— Поне се опитвам! Заслужавате го, след тази крокодилска усмивка и баналните приказки, колко е малък светът. Жалка работа! После щяхте да ме попитате, коя зодия съм. Е, козирог, ако това ви интересува.

— Не исках да се държа като в клуб за самотни сърца. Впрочем, моята е риби.

— Риби ли? Подходящо за човек от НАМПД. — Тя оставя бележника настрана. — Не ви съветвам да се мъкнете по клубове за запознанства! С този чепат характер, всяка вечер ще си се прибирате самичък!

Остин решава, че тази жена определено му харесва. Тя е едновременно корава и женствена, притежава остро чувство за хумор и необикновен интелект. Всички ценени от него черти, опаковани в красива външност.

— Добре, след като ме накарахте да налапам въдицата, ще ви оставя да си поиграете с мен. Но само до определена граница. Какво искате от мен всъщност?

— Истината, като начало! Какво търсите тук, например? И какви са тези яки момчета, в черни униформи? И защо всички наоколо са толкова негостоприемни?

— Това за телевизията ли е?

— Може би. Но на първо място, искам да задоволя любопитството си. То е главното оръжие на добрия репортер.

Остин не обича да лъже, но не желае да въвлече Каела и хората й в нещо, което може да се окаже опасно за тях. Засега късметът не им изневерява, но третият сблъсък с лошите може и да се окаже фатален.

— Вие не сте единствената любопитна на този свят. След първата ми среща с тези конници, поисках да науча още. Освен това, щеше ми се да направя нещо, заради братовчеда на Кемал.

— Има ли тук база за подводници?

— Да. Доста голяма дори.

— Знаех си. Искам да вляза вътре!

— Лично аз не възразявам, но може би ще срещнете спънки с оня господин там. — Откъм гората, където е проверявал работата на хората си, пристига в тяхна посока Иван.

— Кой е той?

— Казва се Иван. Той е шефът тук.

— Военен?

— Защо не го попитате сама?

Каела грабва бележника и скача на крака.

— Май ще трябва!

Тя пресреща руснака. Остин забелязва, как се опитва да го предразположи с езика на тялото. Тя напира с целия арсенал на женствеността, пристъпва от крак на крак, поклаща бедра, докосва го леко по гърдите, заслепява го с очарователни усмивки.

Иван отразява атаките, с твърдостта на гранитна скала, скръстил ръце на гърди. Когато тя свършва, руснакът промълвя няколко думи. Чертите на Каела се вкаменяват, тя изправя рамене и вирва брадичка към лицето му. После се обръща рязко и тръгва назад към Остин.

— Какво упорито човече! — фучи тя. — Базата била собственост на руската държава и поради това — недостъпна за външни лица! Предложи ми да се разбера с вас за бърза евакуация или щяла съм да си нося последиците. — Тя се усмихва. — Е, ние пак ще си скалъпим репортажа — имам достатъчно кадри.

Отива при останките от летателната машина и говори с Ломбардо и Дънди, които се ровят из тях. Разговорът е оживен и става дори разгорещен, когато и показват купчината пластмаса и метал, останала от камерата. Каела се връща бавно.