Клайв Къслър - Огнен лед

— Интересно разпределение на ролите.

— Може би, но едно е сигурно: и двамата трябва да бъдат спрени! А ти трябва да помогнеш!

Остин продължава да е скептично настроен.

— Ще си помисля, Иван. Засега изпитвам остра нужда от малко свеж въздух.

Петров хваща Остин за лакътя.

— Може би ще ти помогнат думите на един твой сънародник. Великият американски патриот и философ Томас Пейн казва: „Аз не съм тръгнал да се бия за няколко акра земя, а за една кауза.“

Кърт не се съмнява, че в посветената на него папка, с която разполага Петров, няма как да не се споменава за шкафовете му с философска литература.

— А твоята кауза каква е, Иван?

— Може би не се различава от твоята.

— Не бива да ме разбираш погрешно, но някак не мога да те видя в ролята на патриот, развял байрака, в защита на майката, ябълковия пай и американския начин на живот.

— Аз съм си отвял дължимото, само че със сърп и чук на червен фон, по време на първомайските манифестации. Тук става дума за по-дълбоки неща. Нека не позволяваме на миналото да ни пречи! Гледай нещата в светлината на днешния ден и тогава нашите две страни ще имат бъдеще!

Остин забелязва, как омекват твърдите като стомана очи. Може пък това все пак да се окаже човешко същество.

— Започвам да мисля, че двамата сме обвързани един с друг, независимо дали го искаме или не.

— Значи ще работим заедно?

— Не мога да ангажирам НАМПД, но лично ще направя каквото ми е по силите — казва Остин и протяга ръка. — Хайде, приятелю, мога да ти покажа още нещо интересно! — Завежда го при подводницата. Петров я разпознава веднага.

— Това е клас „Индия“. Предназначена е да транспортира по-малки дълбоко потопяеми съдове.

— Как е попаднала тук?

— Световният пазар за съветско въоръжение процъфтява.

— Да, но това тук не ти е сандък с АК-47 41 41 АК-47 — автомат Калашников, модел 1947 година. .

— В моята страна всичко се прави на едро. Стига да платиш, можеш да купиш и съвременен боен кораб. Както ти е известно, през годините на Студената война, СССР пусна на вода десетки гигантски подводници. Повечето от тях са унищожени или по друг начин извадени от строя. Но с оглед печалното състояние на въоръжените ни сили, всичко може да се случи. Това тук може да се окаже съществена следа — не мога да си представя, че е възможна сделка от такъв мащаб, която да не остави следи поне в паметта на много хора. Какво ти разказа екипажът на NR-1?

— Разговарях с един от тях. Лодката им била завладяна от някакъв гостуващ учен с пистолет, а после я натоварили на „Индия“, за да ги отведат при някакъв потънал кораб, където извършили спасителни операции. След това ги докарали тук, но фактът, че капитанът и пилотът са все още задържани другаде, говори в полза на тезата, че се предвижда още работа за NR-1. — Остин почуква с пета стоманения под. — Може би, ще имаш възможност да проучиш собственика на това място.

— Вече го сторих. Той все още си е руската държава. Преди две години е отдадено на лизинг на частна корпорация. Щели да правят завод за преработка на риба.

— От видяното оставам с впечатление, че наемателят се е интересувал много повече от онова, което е под земята, отколкото на повърхността й. Що за корпорация е това?

— Разклонение на АТАМАН.

Остин кимва.

— Защо ли не се учудвам? Трябва да се прибирам — Джо ще се тревожи.

Връщат се по коридори и стълби на повърхността. Какво облекчение да излезе човек на слънце и чист въздух! За голяма изненада на Остин, игрището е празно — ни следа от трупове.

Предугадил въпроса, Петров казва:

— Наредих да разчистят и погребат телата в гората.

— Много благородно от твоя страна!

— Нищо благородно няма в случая. Не искам да оставям следи, които се забелязват от въздуха. — Приближават сваления хеликоптер. — Оправих се с мъртвите — ти се оправи с живите!

Цяло чудо е, че хеликоптерът се приземи толкова плавно. Казаците са направили кабината и капаците на двигателя на сито. Наблизо е седнала Каела. Тя стенографира бързо в специален бележник. Усетила сянката му, вдига поглед.

— Малък е този свят! — отбелязва Кърт, с ослепителна усмивка.

Репортерката го пронизва с поглед, като с шиш.

Без да обръща внимание, Кърт се тръсва на земята до нея.

— Много мило от ваша страна, че си навличате всички тези премеждия, само и само да пренасрочим несъстоялата се наша среща!

— Вие не се явихте в уречения час там, в Истанбул.

— Така си е. Именно затова се радвам на възможността да направя опит и да се реванширам.