Клайв Къслър - Огнен лед

— Не можем ли да го преместим на по-удобно място? — пита тя.

Вдигат го върху дървената маса и го завиват с бродираната покривка. Донасят топла вода и кърпи, по молба на Гемей. Тя измива внимателно кръвта от лицето и оплешивяващото теме.

— Кървенето е спряло — отбелязва тя. — Идва от главата, така че нещата са по-зле, отколкото изглеждат на пръв поглед. От устата също тече, но ми се струва, че причината не е вътрешна.

Устните на Пол се свиват при вида на незаслужено пострадалия колега.

— Използвали са го като боксова круша — казва той.

Професорът се размърдва и казва нещо на руски. Пол се навежда над него, а после казва усмихнат:

— Иска водка.

Отгоре им пада пепел от пожара, а пушекът затруднява дишането и Пол предлага да се отдалечат. Заедно с други трима, пренася професора в най-отдалечената барака. Слагат го в леглото, покриват го с одеяло и му донасят чаша водка.

— Съжалявам, че не е шампанско — казва Гемей, като му поднася чашата и придържа тила с длан.

Част от течността се разлива покрай устата, но Орлов съумява да глътне достатъчно от силната напитка, за да върне цвета на бузите си. Пол придърпва стол до леглото.

— Говори ли ти се в момента?

— Ако не скриеш водката, мога да ти говоря цяла нощ. Какво стана с бунгалото ми?

— Пожарникарите не можаха да го спасят, но и не позволиха на пожара да се разрасне.

Доволна усмивка разпъва подутите устни на професора.

— Първата ми работа тук беше да организирам противопожарна служба. Вода теглим направо от морето.

— Кажете ни, моля, какво точно стана — пита Гемей, докато бърше лицето на професора с влажна кърпа.

— Спяхме си най-спокойно — започва той. — Някакви мъже нахълтаха в бараката. Тук никой не заключва. Искаха да знаят, къде са хората от лодката. Отначало не разбрах какво изобщо искат, но после се сетих за вас. Естествено, казах, че не знам нищо. Пребиха ме на бърза ръка.

— Аз изтичах да ги предупредя — обажда се Юри. — Те тръгнаха да ни търсят. Крихме се в гората, докато си отидоха.

Орлов протяга ръка и го потупва по рамото.

— Правилно си постъпил — казва той.

Иска още водка. Питието сякаш прояснява съзнанието му. Като гледа Пол в очите, ученият казва:

— Е, приятелю, май двамата с Гемей сте успели да завържете няколко интригуващи приятелства по време на краткия си престой у нас. Вероятно, докато се разхождахте с лодката?

— Много съжалявам, наистина — казва Пол. — Сигурно ние сме отговорни за цялата бъркотия. Всичко беше толкова непредвидимо! Направихме и сина ти съучастник.

Пол разказва на Орлов за подозренията на НАМПД и за случилото се през деня.

— АТАМАН? — повтаря Орлов. — В известен смисъл реакцията им не ме изненадва. Такива корпорации имат склонност да действат така, сякаш законите не се отнасят до тях.

Гемей казва:

— На борда на яхтата имаше един изключително странен субект. Тясно лице, дълги коси, огромна брада. Това ли е Разов?

— Не ми прилича на него. Сигурно е бил приятелят му, шантавият калугер.

— Моля?

— Казва се Борис. Дори не знам истинското му име. Разправят, че е второто аз на Разов, неговият ментор. Малцина са го виждали. Имала сте голям късмет.

— Не знам дали беше точно късмет — отвръща Гемей. — Сигурна съм, че и той ни видя.

— Навярно той е насъскал хрътките — обажда се Пол.

Орлов въздъхва.

— Това е положението в Русия днес. Съветвани от побъркани псевдомонаси, главорези безчинстват на воля. Просто не искам да повярвам, че Разов е добил такава мощ.

— Питам се — обажда се отново Пол, — как са разбрали, къде трябва да ни търсят. Сигурен съм, че Юри успя да им се измъкне с лодката.

— Може би, по-голям интерес представлява въпросът, какво са щели да направят с нас, ако ни бяха заловили? — намесва се Гемей, а после казва на професора и сина му: — Наистина съжаляваме дълбоко за станалото. Как да се реваншираме?

— Може би, бихте ни оказали известна помощ при възстановяване на бунгалото — отвръща Орлов, след кратък размисъл.

— Затова няма какво въобще да се говори — казва Пол, — а нещо друго?

Орлов въси вежди.

— Ами, може и още нещо — казва той усмихнат. — Както ви е известно, Юри мечтае да посети Америка.

— Смятай го за решено, обаче при условие, че го придружиш.

Професорът не крие радостта си.

— Спечели с голям пазарлък, приятелю — смее се той.

— Аз съм корав янки — недей го забравя! Мисля да тръгваме с Гемей утре.

— Толкова скоро?

— За всички така ще е най-добре.