Клайв Къслър - Огнен лед

Юри се държи на почтително разстояние от големите кораби и пенестите им дири, заплашващи да катурнат лодката. Брегът става все по-гъсто застроен. Издигат се високи корпуси, зърнени силози и елеватори, димящи комини. Юри забавя хода на лодката.

— Историята на града е много богата — отбелязва той. — На всяка крачка, човек се натъква на някакъв паметник. Тук свършва и революцията през 1920 година, когато флотът на съюзническите сили евакуира остатъците от Бялата армия. Това е и едно от най-големите пристанища на Русия. По тръбопроводи от Северен Кавказ, тук пристига нефт. Ето там е нефтеното пристанище.

Пол наблюдава тъмната повърхност на водата.

— Това е дълбоководно пристанище, ако се съди по размера на някои кораби — отбелязва той.

— То никога не замръзва. Основно пристанище за търговския обмен между Русия и Средиземноморието, както и останалата част на Европа, но обслужва също така Африка, част от Азия и района на Персийския залив. Пристанищните съоръжения са последна дума на техниката. Всъщност, пристанището се дели на пет части: три участъка за сухи товари, нефтеното пристанище и пътническия терминал. Вие сами пристигнахте със самолет, така че е излишно да ви осведомявам за универсалните връзки на града с останалия свят.

— Ясно е защо „Атаман индъстриз“ са го избрали за център на операциите си — се обажда Гемей.

— Сега ще ви покажа нещо — казва Юри.

Той увеличава скоростта и насочва носа към обширен участък на брега, от който шест дълги бетонни кея се вдават в залива. Към тях са пристанали шест големи кораба. Зад кейовете се виждат огромни пристанищни съоръжения: кранове, стопански постройки, пристанищни кранове, биги и гигантски товаро-транспортни машини. Около тях, като трудолюбиви насекоми, пъплят трактори, фадроми и мотокари.

— В коя част се намира АТАМАН? — пита Гемей.

— Всичко това е АТАМАН — отговаря с широка усмивка Юри.

Гемей подсвирва удивена.

— Че това тук е по-голямо от някои известни пристанища.

— Корпорацията разполага със собствена флота влекачи, танкери и кораби за насипни товари. Виждате ли онези гигантски кранове? Това е корабостроителницата им. Всички свои кораби си строят сами. Така имат възможност да контролират качеството на изпълнението, както и стойността. — Той свива вежди и се оглежда, като да е загубил нещо. — Много странно — пристанището им е фактически празно.

Пол разменя объркан поглед с жена си.

— На мен не ми изглежда такова. Я погледнете цялото това движение. А и на пристаните виждам поне пет огромни кораба.

— Това са малки кораби, според представите на АТАМАН. Щеше ми се да ви покажа океанските им сондажни съоръжения. Те изглеждат така, като че ли пробият земята по цялата й ос. Всяко едно от тези плаващи съоръжения прилича на среден по размери град.

— Може би всички работят в момента.

— Може би — отвръща младежът скептично. — Но не ми се вярва. Те имат толкова много съдове, че през цялото време една голяма част от тях се намира тук за поддръжка и ремонт. Кейовете никога не стигат за всичките. — След малко забелязва нещо и допълва: — Нищо, сега ще ви покажа нещо също толкова интересно.

Юри държи същия курс, докато отминават главните кейове и тогава се насочва към един значително по-къс. Там е привързана луксозна яхта, с дължина около сто и тридесет метра. Блестящата белота на корпуса е подчертана от черни линии по бордовете. Надстройката е с изключително елегантни форми и наклонена назад. Носът е оформен в източено V, за да реже вълните. Широката кърма е огъната арковидно нагоре.

— Леле-мале! — казва Юри. — Чувал бях за нея, но за пръв път я виждам.

— Доста луксозна яхта — отсъжда Пол, с тон на познавач.

— На Разов е — собственикът на АТАМАН. Разправят, че живее на борда и оттам управлява целия си бизнес. — Юри отпуска малко газта. Гемей прави няколко снимки.

— Можем ли да минем от другата страна? — пита тя.

Юри отговаря с малко газ и завъртане на руля. Минават зад кърмата. Гемей вдига камерата към окото си и натиска бутона за широкоъгълни кадри, когато забелязва раздвижване на палубата. Някаква фигура се изправя в цял ръст и Гемей я приближава до краен предел.

— Мили боже! — възкликва тя.

— Какво има? — пита Пол.

Тя му подава камерата.

— Виж сам.

Пол поглежда в окуляра и обхожда палубата, но не вижда нищо.

— Палубата е празна. Какво видя?

Гемей не се плаши лесно, но сега с труд удържа потръпването си.