Клайв Къслър - Огнен лед

— Шансовете за успех са много по-високи, ако сме двама и се пазим взаимно.

— Някой трябва да охранява групата. Те са доста изтощени.

Мичманът ги приближава.

— Простете, че ви подслушвам. Аз имам курс при „тюлените“ 39 39 Тюлени — специално обучени, за изпълнението на особени задачи, части в американските военноморски сили. . Позагубил съм тренинг, но все още мога да изведа хората от тук.

Остин преценява степента на решимост, изразена от квадратната челюст и решава да не губи време в спорове.

— Добре тогава, така да бъде. Бягайте към брега и плувайте навътре. Ще ви вземе една рибарска гемия. Ние ще ви прикриваме, докато можем. Тръгвайте!

Дори и да се е запитал, как Остин успя да уреди евакуацията по море, младежът не казва нищо. Той поздравява с отсечен жест и бърза при другарите си. Измъкват се през един прозорец откъм, гърба на постройката. Докато Завала ги придружава до брега, Остин остава на пост. Казаците още не са се разбрали. Кърт включва радиостанцията и вика Кемал.

— Всичко наред ли е? — пита капитанът. — Чухме изстрели.

— Нищо ни няма. Чуйте ме внимателно, капитане. След малко ще забележите едни хора да плуват откъм брега. Приближете колкото е възможно и ги вземете на борда.

— Ами вие и Джо?

— Ние ще излезем по обратния път. Пуснете котва по-настрана и ни изчакайте! — Остин прекъсва връзката. Нещо привлича вниманието му.

Когато Завала се връща, Кърт е отвън.

— Изпратих ги до дюната. Вече трябва да са във водата.

— Предупредих Кемал. — Посочва нагоре, където нещо блещука под слънцето. — Какво е това, според теб? — Предметът пораства от глава на топлийка до насекомо. Чува се ритмичен шум.

— Защо не ми каза, че казаците имат и военновъздушни части?

Остин наблюдава приближаващия хеликоптер през бинокъла. През отворената му врата виси Ломбардо с камера в ръце.

— Ах това мръсно свинско копеле!

Завала поема бинокъла, а машината се завърта и показва другата си страна. Той разглежда застанала там фигура и хвърля странен поглед към Остин.

— Трябва ти очен лекар, драги — казва той и му връща бинокъла.

Погледнал отново, Остин псува още по-ядовито. Мургавото лице на Каела се вижда съвършено отчетливо. Хеликоптерът увисва над игрището. Водени от придобития опит, журналистите явно са инструктирали пилота да държи машината по-височко. Но те не знаят, че конниците са заменили допотопните си пушкала със съвременно автоматично оръжие. Казаците забелязват хеликоптера и без да губят и секунда, започват да го обстрелват. След миг двигателят започва да изхвърля черни облаци пушек. Хеликоптерът се разтриса, като попаднала в неочакван порив на вятъра птичка и пада от небето.

Перките са забавили въртенето до степен да се виждат по отделно, но бавното им въртене осигурява на падането парашутен ефект. Машината се спуска като лист. Съприкосновението със земята е достатъчно грубо, за да сплеска колесара, но корпусът остава невредим. Миг след удара, Каела, Ломбардо, Дънди и още един мъж се пръсват навън като пилци.

Казаците ги забелязват и яростта им избухва като вулкан. Те скачат на седлата и се втурват към беззащитната четворка в галоп. Кръвта на Остин изстива. Казаците са на секунди разстояние от жертвите си. Няма време да ги спасяват, но въпреки това той хуква нататък, с пистолет в ръка. Когато конниците започват да падат от седлата, като посичани с невидима коса класове, той е все още на тридесет метра от тях.

Така неудържимата до преди миг атака е спряна като със стена. Конниците се въртят объркани. Още и още казаци падат.

Остин забелязва движение в гората, недалеч от игрището. От нея излизат мъже в черни униформи. Те вървят бавно и уверено към конниците. Стелят в движение от рамо. Преценили огромното силово превъзходство, казаците се оттеглят в противоположна посока.

Мъжете в черно не спират преследването. Освен един. Той се отделя от другите и тръгва към Остин и Завала. Накуцва. Когато приближава, Завала вдига инстинктивно оръжие. Остин навежда дулото му към земята.

Петров спира на няколко крачки. Белегът на бузата му се откроява ярко.

— Здравей, Остин. Радост е за мен да те видя отново.

— Здравей Иван. Дори не можеш да си представиш колко се радвам пък аз.

— Мисля, че мога — отвръща Петров с безгрижен смях. — Елате с приятеля си да почерпя по водка. Можем да си побъбрим както за старото, така и за новото време.

Остин се обръща към Завала и кимва. С Петров начело, тримата тръгват през полето.