Клайв Къслър - Огнен лед

С високата си, суха фигура и безспорна интелигентност, Юри Орлов напомня на Пол Траут за собственото му детство, прекарано в компанията на учените от Океанографския институт. Застанал така на руля, той би могъл да мине за който и да е от рибарите в района на Кейп код. Единствените необходими допълнения към образа на младежа биха били червена бейзболна шапка и черен лабрадор 40 40 Лабрадор — порода едри кучета, използвани за спасяване на удавници или за изваждане на потънали предмети от неголяма дълбочина. в краката.

Юри извежда лодката на стотина метра в морето и оставя двигателя да работи на празен ход.

— Много ви благодаря, че ме взехте със себе си, доктор Пол и доктор Гемей. Голяма чест е за мен да бъда в компанията на двама толкова известни учени. Завиждам ви заради работата в НАМПД. Баща ми е разказвал много за Америка.

Двамата се усмихват, въпреки че младежът е осуетил плановете им да разузнаят околността. Той е така пълен с младежки ентусиазъм, а сините му очи пламтят зад роговите рамки.

— Баща ви често разправяше за семейството си в Русия — казва Пол. — Показвал ми е ваши и на майка ви снимки. Разбира се, там сте по-млад и днес не успях да ви позная.

— Според някои, повече приличам на майка си.

Траут кимва утвърдително. По време на престоя си в Уудс хол, професор Орлов бе гонил пристъпите на носталгия, като показваше гордо семейни снимки от портфейла си на всички. Още тогава Траут остана поразен от контраста между подобния на мечка професор и приличащата на върба Светлана.

— Удоволствие бе за мен да работя с човек като баща ви. Великолепен учен и прекрасен човек. Надявам се някой ден отново да работим заедно.

Юри разцъфва цял.

— Обещал е следващия път да ме вземе със себе си.

— Не би следвало да има проблеми — английският ви е превъзходен.

— Благодаря ви. Родителите ми често вземаха американски студенти да живеят у нас. — Сочи с ръка в обратна посока на онази, в която гостите биха искали да поемат. — Брегът нататък е много красив. Обичате ли да наблюдавате птици?

Гемей отговаря, че задачата им е по-друга.

— Всъщност, Юри — казва тя мило, — искахме да отидем до Новоросийск.

Удивление се изписва на лицето на младежа.

— Новоросийск? Сигурни ли сте? Но брегът в другата посока е много по-красив.

Пол се притичва на помощ:

— Във Вирджиния често наблюдаваме птици, но като океански геолог, аз се интересувам много повече от дълбокодънно минно дело. Доколкото разбрах, една от най-големите световни компании в тази област е установила централата си в този град.

— Така е. Имате предвид АТАМАН. Те са огромна корпорация. Аз самият изучавам икономика на екологичния минен добив и вероятно ще си потърся работа при тях, когато завърша.

— Е, тогава ще разберете моя интерес към дейността им.

— Напълно. Жалко, че не знаех по рано за това. Може би щяхме да уредим нещо по-добро, но и от общ поглед може да се добие представа за мащаба на дейността им. — Юри въздъхва облекчено. — Слава богу! Аз обичам да наблюдавам птици, но не чак дотам.

— Макар птиците да влизат в кръга на непосредствените ми професионални интереси, нямам нищо против да отидем в Новоросийск.

— Ами, тогава всичко е решено — заключава Пол.

Юри завърта газта и обръща лодката с широк завой. Той се движи успоредно на брега, на около половин километър от него. Не след дълго, гората започва да се разрежда, за да отстъпи място на поляни и стръмни хълмове. Плажовете отстъпват на обрасли с тръстика мочурища и речни разливи.

Пол и Гемей седят в средата на лодката, която бодро пори сините води на морето. Тя е дълга около шест метра и е построена здраво като танк — от занитени един към друг метални листове. Юри не спира да им показва различни забележителности по брега. Двамата кимат с разбиране, макар пукотът на двигателя и пляскането на корпуса по водата да поглъщат повечето думи.

Първоначалните резерви на Гемей и Пол за присъствието на Юри се разсейват бързо — той владее съвършено управлението на чувствителния мотор и познава в подробност крайбрежието. Сами биха се справили значително по-трудно с навигацията в оживеното пристанище. Откриването на АТАМАН щеше да е почти невъзможно без водач. Колкото по-навътре влизат в залива, толкова по-очевидно става стратегическото местоположение на града. Кораби влизат и излизат от пристанището в непрекъсната колона. Този морски парад включва всички съществуващи съдове: танкери, контейнеровози, товарни и пътнически кораби, ферибот, изследователски кораби.