Клайв Къслър - Огнен лед

Скрити зад дебел бетон, Завала и Остин се прицелват внимателно и още двама тупват на земята. Разбрали грешката си, ездачите бързо обръщат конете и се оттеглят към средата на терена за прегрупиране.

Като се възползва от моментното прекъсване, Остин се отделя от прозореца и поглежда групата мъже. По-окаяни нещастници не му се е случвало да види. Работните им костюми са загубили цвят от мръсотия. Смачкани и мазни, те висят по телата им на парцали. Дълбоко хлътналите им от изтощение очи гледат отчаяно. Първият беглец, изпитал на гърба си казашкия гняв, идва при Остин. Униформата му е скъсана на лактите и коленете и цяла в прах. Върви обаче със стегната, горделива походка като на парад.

Младежът отдава отривисто чест и казва:

— Мичман втори ранг Стивън Крайсман от екипажа на подводна лодка NR-1, от състава на американските военноморски сили.

Остин бърка под дрехата си и вади бейзболната шапка, намерена от Завала в руската подводница.

— Може би ще върнете това на собственика му — казва той, като я подава на мичмана.

— На капитана е. Къде я намерихте? — пита Крайсман, вперил поглед в шапката, сякаш я вижда за първи път.

— Партньорът ми я откри в една руска подводница.

— Кои сте вие, момчета? — пита младият мъж.

— Аз съм Кърт Остин, а онзи до прозореца е партньорът ми Джо Завала. Служители сме на НАМПД.

Ченето на мичмана се удря в адамовата му ябълка. Със своите стоманени погледи и димящи оръжия, двамата спасители на него и другарите му приличат повече на командоси, отколкото на учени.

— Представа нямах, че НАМПД разполага със специални части за бързо реагиране.

— Не разполага. Ранен ли сте?

— Ако пренебрегнем усещането, че съм прегазен от булдозер, много съм си добре — отвръща той, като разтрива удареното от сабята място. — За известно време ще трябва да се откажа от носенето на вратовръзка. Може и да ви прозвучи глупаво, мистър Остин, но какво търсите тук, вие и другарят ви?

— Аз питам пръв. Според последните ми данни, вашата лодка търсеше грънци по дъното на Егейско море.

Младежът свива рамене.

— Това е дълга история.

— Не разполагаме с много време. Вижте дали не можете да съберете събитията в тридесет секунди.

Крайсман се усмихва.

— Ще направя каквото мога.

Поема си дълбоко дъх и започва да разказва:

— Имахме на борда гост, учен на име Поласки. Той извади неочаквано оръжие и установи контрол над лодката. Закачиха ни на гърба на гигантска подводница. Всичко това е направо невероятно. — Той млъква за миг, като очаква скептична реакция. След като такава липсва, младият човек продължава: — Прехвърлиха ни на спасителен кораб. Накараха ни да работим в един потънал товарен кораб. Рискована работа с използване на дистанционно управляеми манипулатори. После голямата подводница ни докара тук. Капитанът и пилотът останаха в NR-1. Затвориха ни под земята. Когато ни изведоха днес на открито, решихме, че ще се връщаме в NR-1, но те ни изкараха на онова поле. Охраната ни изчезна някъде, а тези с кожените шапки започнаха игра с нас. — Той отново разтрива врата си. — Кои са тези кучи синове?

Завала дава знак на Остин.

— Съжалявам — казва той. — Трийсетте секунди май свършват.

Остин приближава и Джо му подава бинокъла.

— Членовете на конния клуб се разправят за нещо — съобщава той.

Остин поглежда през бинокъла групата казаци, все още скупчени насред игрището. Част от ездачите са спешени и размахват ядно ръце.

Остин оставя прибора и казва:

— Може би си разменят готварски рецепти, но според мен, по-скоро искат да включат имената ни в пазарния списък на готвача си.

Завала има вид на човек, измъчван от зъбобол.

— Много изящно се изразяваш. Как ли да избегнем тази чест, без да ги обидим прекалено дълбоко?

Хванал брадичка в размисъл, Остин отговаря:

— Имаме две възможности. Можем да хукнем към морето и да се отдалечим с плуване, като разчитаме на вероятността, нашите разгневени домакини да не прекъсват разправията си. А можем и да потънем вдън земя.

— Сигурен съм, че и сам виждаш проблема, пред който сме изправени — казва Завала. — Ако излезем на открито, ще ни отстрелят като на стрелбище. Ако се върнем под земята, имаме апарати само за двама.

Остин кимва.

— Предлагам смесена тактика. Ти и останалите бягате към брега. Аз оставам и ако ездачите нападнат, ще ги увлека надолу в базата, където не могат да се възползват от преимуществото, осигурено от конете. Ще се измъкна по пътя, по който пристигнахме. Също като рибка през дупка в мрежата.