Клайв Къслър - Огнен лед

— Траут! Не вярвам на очите си. — Той го дарява с меча прегръдка. — Радвам се да те видя, приятелю! — Тупа Пол по гърба.

— И аз се радвам, Влад — отвръща Траут, като се изхитря да не изпусне въздуха от дробовете си при поредния удар. — Това е жена ми, Гемей. Гемей, запознай се с професор Владимир Орлов.

Професорът протяга прилично на пушен бут ръчище и прави опит да чукне петите на кожените си сандали.

— Удоволствие е за мен да се запозная с вас, Гемей. Вашият съпруг ми е разказвал много за прекрасната си жена, докато лочехме бира в „Капитан Кид“.

— И за вас съм чула доста нещо, професор Орлов. Пол много пъти е споменавал, как хубаво сте си прекарали в Уудс хол.

— Имаме прекрасни спомени и двамата. — Обръща се към Пол: — Наистина е красива и очарователна, каквато си я представях. Късметлия си ти.

— Благодаря. Искам да ти кажа, че твоето място в бара е празно.

— Значи остава да се реши кога? Как вървят нещата в Океанографския?

— Бях там до преди няколко дни. Все гледам да си ходя у дома между две поредни задачи в НАМПД. Уудс хол не се е променил с нищо, откак ти беше там.

— Как ти завиждам. В качеството си на просяшка страна, Русия няма пари за чисто научна дейност. Даже такава авторитетна институция като Ростовския държавен университет трябва да проси непрекъснато. Пак добре, че ни позволиха да използваме това място за нуждите си.

Гемей оглежда хижите и блещукащата между дърветата вода.

— Но тук е чудесно! — възкликва тя. — Напомня ми за старите колониални хижи край Великите езера, където съм израсла.

— По съветско време са се използвали като летовище за старши офицери и техните семейства. Има и тенис корт, обаче настилката е същата като на луната. Докарахме тук студенти, които хвърлиха огромен труд за възстановяване на хижите. Идеално място за нас, учените, да се оттеглим „за размисъл“. — Той грабва саковете. — Елате да ви покажа къде ще спите.

Орлов ги повежда по засипана с борови иглички алея към една постройка, която блести с новата си бяла и зелена боя. Оставя торбите на верандата и отваря вратата пред семейство Траут. Едностайната хижа е обзаведена с две двуетажни легла, груба маса, умивалник с помпа за вода и газов котлон. Орлов приближава мивката и помпи.

— Водата е чиста и студена. Винаги дръжте по малко в това канче за обезвъздушаване на помпата. Навън има душ. Тоалетната е на гърба на къщата. Малко е примитивно наистина.

Гемей оглежда обстановката.

— Вижда ми се доста уютно.

Пол отбелязва:

— Ние се натрапихме, професоре. Трябва да сме благодарни, че не ни настанявате на поляната.

— Дрън-дрън! Да не съм чул такива приказки. Сигурно ще искате да се преоблечете. — Професорът носи размъкнати шорти и червен потник. — Както сами виждате, тук не се спазва строг етикет. Когато се приготвите, елате обратно по пътеката до главната поляна. Ще ви чакам.

След като професорът се оттегля, те пълнят умивалника и се измиват. Гемей сменя модните си панталони и блуза с шорти и блуза, с инициалите на Океанографския институт, където се запозна навремето с Пол. Пол сваля немачкаемия блейзър и широки панталони в цвят каки, като и една от крещящите си папийонки, които боготвори. Сменя всичко това с бежови шорти, тъмносиньо поло и маркови сандали. После крачат назад между боровете.

Орлов е седнал край дървена маса в сянката на боровете. Потънал е в разговор с двойка на средна възраст, които представя като Наташа и Лео Арбикови — физици. Те говорят слабо английски, но имат слънчеви усмивки. Орлов обяснява, че има още много учени и студенти, които са пръснати из гората по задачи или просто за да четат на спокойствие. От недрата на огромна хладилна чанта той измъква пресни плодове, хайвер, пушена сьомга, студен борш, шише вода и друго с водка. Американците опитват храната, но се задоволяват с вода, като оставят силното питие за по-късно. Професорът не проявява подобна предпазливост и се налива с водка, без видим външен ефект.

— Помага ми да се концентрирам — съобщава той, като отмива с огнена вода лъжичка хайвер в гърлото си. Отново тупва Пол по гърба. — Това е направо невероятно — да те видя тук, приятелю. Така се радвам, че се обади.

— Чудесно е да те видя, Влад, макар да се добрах до теб с доста мъка.

— С външния свят ни свързва един-единствен телефон. Това му е хубавото на това място. Забравен свят. Само ние — старите динозаври. — Той се тресе от смях на шегата си. — Почти не ни плащат, но ние пък провеждаме евтини експерименти. — Той вдига бутилката, заобля устни и си налива нови два пръста. — Но, стига за мен. Кажете, какво ви води на Черно море?