Клайв Къслър - Огнен лед

— Като става дума за студена вода, сетих се че имаме над километър от нея за прекосяване, та по-добре да поемаме.

Остин проверява компаса на китката си и сочи с палец към брега. Включват двигателите на торпедата си, те зажужават тихичко и плавно повличат подпре си двамата мъже през бледо зелената вода на морето. Напредването им се съпътства от паническо бягство на многобройни пасажи, което обяснява настойчивостта на Кемал и колегите му да рибуват в тези води.

Близо до линията на прибоя, водата помътнява от хилядите парченца морска растителност, откъсвана при разбиването на вълните в брега. Остин и Завала полагат спрелите торпеда върху морското дъно.

— Знаем ли какво търсим? — пита Завала, втренчил поглед в стръмното дъно, което на метри от тях преминава в плажна ивица.

— Светещ неонов надпис ЕТО МЕ, обаче ако не видим такъв, бих се задоволил и с нещо като огромна гаражна врата.

Завала включва мощния си подводен фенер „фантом“ и шари с него по дъното.

— Не виждам дори дръжка от врата.

— Губим си времето тук. Да не са луди да строят на плажа. Трябва им яка скала над тиквите. Да отидем натам. Аз поемам дясната страна.

Завала маха с ръка и с лекотата на роден пилот насочва торпедото си в желаната посока, за да изчезне бързо в сумрака. Остин поема в противоположна посока. След миг патешките звуци отново нахлуват в шлемофона на Остин — Завала го дарява с фалшиво изпълнение на „Гуантанамера“ 35 35 Гуантанамера — популярна по цял свят и често аранжирана наново кубинска песен. .

Остин следва пясъчната ивица, докато тя премине в твърда скала. Квиченето на Завала става все по-слабо, успоредно на увеличаването на разстоянието помежду им. Остин е благодарен за това, но и не иска да се отдалечават много един от друг. Като не открива нищо, което да наподобява вход, той се готви да повика Джо, но в същия момент патешката серенада рязко спира и се чува удивеното „А стига бе!“

— Какво има?

— Открих нещо, Кърт — отвръща развълнувано Завала.

Остин обръща торпедото. Отново минава покрай плажа, за да се насочи към миниатюрна светлинка, която примигва като светулка в лятна нощ. Завала виси във водата и мига с фенера като някаква шамандура. Когато Остин пристига, той концентрира лъча в малко петно и започва да шари с него в скалната основа на полуострова.

Остин разглежда чудовищен сипей от натрошена каменна маса, каквато може да се срещне на някои места по голите планински склонове. По дъното, на голямо разстояние са разхвърляни огромно количество едри камъни и парчета бетон — видимо от експлозия.

— Не ми прилича много на червен килим — отсъжда Остин.

С къси движения на плавниците, той започва да се издига по сипея. Ако това е входът на базата, никоя подводница не би могла да го използва в близко време. Плува насам-натам в търсене на отвор, но затрупването е стопроцентово.

Завала се носи редом.

— На ти сега руски красавици!

Остин разглежда камънака, а после приближава плоча с размери метър на два, която стои почти изправена като надгробен камък. От горния й край стърчат две железа като антени на някое насекомо.

— Ако катурнем тази плоча, може би ще предизвикаме свличане, което да поотвори малко нещо.

— Не е лоша идея. Жалко, че не носим динамит.

— Може и да не ни потрябва. Какво е казал Архимед?

— Той притежава гръцки ресторант и девизът му е: „Ядеш тук или чупка!“

— Имам предвид онзи Архимед.

— А, онзи ли? Той е казал: Еврика!

— Казал е още следното: Дайте ми опорна точка и достатъчно дълъг лост и аз ще отместя земята.

Завала гледа железата.

— Бивало го е Архимед в опорните точки и лостовете.

— Еврика! — отвръща Остин и се стрелва към горния край на плочата. Минава зад нея и като опира гръб в склона, натиска с ходилата едното желязо. Завала прави същото с другото.

— А да видим сега, дали ще можем да отместим едно мъничко парче от земята — казва Остин. — На три.

Двамата натискат с все сила и плочата се помръдва с няколко сантиметра, преди да заеме първоначалната си позиция. Кислородните бутилки им пречат. Те ги разхлабват и отместват встрани, преди да направят нов опит. Този път плочата се разклаща заплашително. За миг им се струва, че всеки момент ще се катурне, но ето че тя пак се люшва назад.

Завала предлага да натискат по-нагоре, за да увеличат рамото на лоста. Закрепват ходила върху самия край на железата и отново напъват. Сега плочата се катурва с такава лекота, че двамата за малко не я последват. Тя сцепва на две огромен камък, подскача няколко пъти и потъва в тинест облак на дъното.