Клайв Къслър - Огнен лед

Преминава към моделиране.

— Това тук възпроизвежда родена от земетръс вълна, която удря японско село в 1923 година.

— Не искам да изглеждам тесногръд, но все пак тук става дума за атлантическото, а не за тихоокеанското крайбрежие, а също така — за брега на Мейн, а не за този на Япония.

— Възможно е и тук да имаме някои по-слаби трусове, но по принцип имаш право. Затова и се заех да търся други възможни причини. В по-редки случаи се наблюдава цунами, причинена от свличане на земни пластове. После, имаме вулканична дейност и последици от падане на големи метеорити.

— Нямаме много действащи вулкани насам, доколкото знам.

— Благодари богу за това. Кракатау вдига тридесет метрови вълни и убива хиляди хора в 1883 година. Ако в средата на Атлантика се тресне метеорит, с диаметър осем километра, вдигнатата от него вълна ще затрие цялата горна част от източното крайбрежие на САЩ, а от Ню Йорк ще останат само спомени.

— Остава свлачището.

— Нека ти покажа нещо. Това е залива Измит в Турция. Имало е свличане, което вдига вълна с унищожителна сила.

— Какво предизвиква свличането?

— Земетресение. — Дженкинс се усмихва. — Знам, че прилича на въпроса, кое идва по-напред — яйцето или кокошката. Най-общо казано, свличането се предизвиква от земетресение. И тук възниква нашият малък проблем: свличане има, но земетресение — не.

— Сигурен ли си?

— Абсолютно. Говорих с обсерваторията в Масачузетс. Те следят сеизмичната дейност в района. Установили са свличане, но никаква следа от предхождащо го земетресение. Малко преди да усетя вълната, дочух страхотен подводен тътен. Очевидно е имало раздвижване на морското дъно, източно от брега на Мейн, но без разместване на тектонични плочи. Говорих с всички водещи специалисти в тази област — никой не е и чувал за подобно нещо.

— Значи сме наникъде.

— Не съвсем. — Дженкинс връща на екрана профила на вълната. — Моделирах нашата вълна. Доста грубо — дори и при най-точни данни, моделирането на морска вълна е сложна работа. Вземат се предвид височина, маса, разрушителна сила и прочее. После идват специфичните особености на брега, които влияят върху крайния резултат. Необходимо е да се отчете и ефектът от последвалите вълни.

— Звучи малко невъзможно.

— Почти. Но не съвсем. Преди няколко години учените прибягнаха до компютърно моделиране, за да разкрият загадката на гибелта на древната критска цивилизация. Това тук е карта на бреговата линия на щата Мейн. Това е пристанището. Най-тежък е бил ударът на десетина километра оттук — рибари видели водните талази да прехвърлят скалите при Нюкомб.

Шефът подсвирва.

— Те са близо двадесет метра високи.

Дженкинс кимва и сочи екрана. Една стрелка на него сочи брега.

— Основната сила на вълната е била насочена северно от тук, така че независимо от моето предупреждение, нещата биха изглеждали иначе, ако не беше така. Не знам дали дори тази къща би останала на мястото си.

Полицаят побледнява.

— Значи, щеше да смете целия град.

Дженкинс се навежда напред и вперва поглед в екрана.

— Това е учудващо — виж колко направо върви. Сякаш дете си прави вълнички в леген.

— Тук ли се е зародила? — пита шефът и сочи с пръст.

— Да. Според изчисления, направени въз основа на второстепенни данни.

— Изкарал съм курс по обработка на второстепенни данни — нямаш представа до какви изводи може да се стигне, след анализ на състоянието на смачкани калници и следи от гуми.

— С голяма доза увереност мога да твърдя, че вълната се е зародила на около двеста километра източно от нас.

— Какво ще правиш сега?

Врата на Дженкинс се е схванал от напрежение.

— Най-напред ще запаря чай. След това ще те опердаша на шах.

Черно море

Рибарската гемия „Торгут“ приближава руския бряг, а Остин го оглежда през мощния си японски бинокъл, снабден с жироскоп за стабилизиране. Дебне за всеки детайл, който би бил в несъответствие с околната среда. Голият бряг изглежда спокоен. Вятърът и вълните са заличили всякакви следи от животни и хора. Зелени китки нова растителност стърчат сред обгорелите стебла на степната трева. Трудно е да си представи човек смъртоносната игра, в която бе принуден да участва само преди броени дни, на фона на тази мирна картина.

Плажът е дълъг около километър и половина, а от двете му страни стърчат два носа като облегалки на кресло. Ако се изключи скалата, изваяна от вятъра и водата като старец, местността не се отличава с някакви особености. Над дюните виси влажна мъглица. Остин си спомня, че зад тях пясъкът се спуска към изоставените постройки, а след тях се простира гола равнина чак до гората, която бавно се издига по склоновете на преливащи един в друг хълмове.