— Чувал съм да ги наричат приливни вълни.
— Такова е популярното им наименование, но то не е точно. Приливите са явление, свързано с гравитационни сили, като тези на луната и планетите. Ние, учените, също направихме грешка: нарекохме ги „сеизмични“, което внушава мисълта, че се пораждат от земетресения. Но земният трус е само една от възможните причини.
— Мислиш, че онези вълни бяха резултат от земетресение?
— Да. Не. Може би. — Той се смее на озадачената физиономия на началника и откъсва лист от тефтерче. — Виж сега — това е морското дъно — обяснява Дженкинс, като разполага листа хоризонтално. — Земетресението е феномен, при който тектонични пластове се разместват и нарушават релефа на дъното. Внезапно надигналите се земни маси изтласкват нагоре съответни количества вода, която, на свой ред, се стреми да възвърне състоянието си на равновесие.
— Не следвам мисълта ти.
Дженкинс се замисля за миг.
— Същото е като при Джо Джонсън, градския пияница, след нощна обиколка из кръчмите. Той се люлее и криволичи, понеже алкохолът е нарушил чувството му за равновесие. Непрекъснато се стреми да не се отклонява от маршрута, но понякога се блъска в нещо и пада. — Дженкинс се мръщи. — Е, недодялана аналогия, но…
— Схващам картинката.
— Представи си, че Джо е тази надигнала се водна маса, а нещото е крайбрежието на Мейн. Разликата се състои в това, че докато „нещото“ си изпати здравата, на Джо му няма нищичко.
— Защо не всяка вълна е потенциална прилив… искам да кажа цунами?
— Знаех си, че полицаят ще заговори в теб. Има две причини за това. Време и разстояние. Обикновените вълни блъскат брега през пет до двадесет секунди. При цунами този интервал се движи от десет минути до два часа. Разстоянието между две поредни вълни се нарича „дължина на вълната“. При обикновените вълни, тя е сто до триста метра, докато при цунами — петстотин мили и нагоре.
— Случвало ми се е да видя обикновени вълни с доста внушителна разрушителна сила.
— И на мен. Но обикновената вълна има кратък живот и скорост, не по-голяма от тридесетина километра в час, докато цунами се движи със стотици, за да набере огромната си мощ. Колкото по-дълбоко е морето, толкова по-бързо се движи вълната. Ето защо цунами може да се носи с близо хиляда километра в час в открито море, макар корабите да не я усещат, а от въздуха да не се вижда. Ще ти дам един пример. През 1960 година трус на морското дъно край Чили изпраща огромна вълна в Тихия океан. Висока е не повече от метър. Когато след двадесет и два часа удря бреговете на Япония, тя е висока шест метра и причинява смъртта на двеста души. Дни наред върлува из тихоокеанския басейн, като размазва всеки бряг, до който се докосне.
— Щом в океана е малка, как разбра, че ще стане нещастие?
— Ловях на сравнително плитко място. Вълната забави ход, когато срещна плитчината и започна да се издига. Скоростта й намаля, но огромната й енергия остана. Тя трябва да намери някакъв отдушник. Когато вълната наближи брега, мишлето се превръща в огромен звяр. В някои случаи се разбива на поредица вълни, в други се превръща в нещо като стълбица. В състояние е да изтегли водите и да оголи дъното, а после да ги изплюе обратно.
— Точно така стана и тук. Сякаш някой засмука цялото пристанище в един миг.
Дженкинс кимва.
— Цунами представляват забележителен феномен. Рифове, заливи, речни устия, релеф на брега — всичко това се отразява на характера на вълната. Тя може да се издигне до тридесет и повече метра, но може да смете брега и без това. Всичко зависи от характера на препятствията по нейния път. Цунами е в състояние да мине покрай двата бряга на висок нос, за да причини щети върху отвъдния бряг на остров. Особено опасно става, когато огромните водни маси се окажат притиснати в тясно пространство. — Посочва през прозореца вливащата се в пристанищното езеро река. Високите й брегове са цели зарити от останки. — Могат да продължат пътя си по речни корита, както е станало в нашия случай.
— Добре, че построените от Фред Шрегър жилища не бяха още заселени, иначе вместо дървении, сега щяхме да вадим трупове от пристанището. Страхотен късмет извадихме, че си усетил вълните и си разгадал характера им.
— Повече от късмет. — Дженкинс вади на екрана карта на света, с насочени в различни посоки стрелки. — През последното десетилетие на двадесети век, цунами са причинили смъртта на повече от четиристотин души, както и щети за много милиарди долара. — Той чука по стъклото с пръст. — Това тук става в Папуа, Нова Гвинея. Истински ужас. Вълната е висока петнадесет метра, когато попада върху плитчина, на около тридесет километра от брега. След няколко минути загиват над двеста човека.
Читать дальше