Клайв Къслър - Огнен лед

Миризма като от горящо конопено въже дразни обонянието му и той оставя бинокъла, за да обърне поглед към капитан Кемал. Капитанът измъква смачкана черна цигара измежду пожълтели от никотин зъби и сочи с нея към брега.

— Как ви се струва, мистър Остин?

— Тихо като в гробница, капитане.

— Чак такова спокойствие не ми се нрави. — Изпуска две струйки дим през орловия си нос. — Когато бях контрабандист, никога не се доверявах на такова спокойствие. Че даже и птици няма. Наистина ли искате да слезете там?

— За съжаление нямаме кой знае какъв избор. Надявах се мъглата да се изпари до пристигането ни.

Кемал се вглежда в брега.

— След час… може би два…

— Твърде дълго. Ще действаме сега.

Капитанът запраща цигарата във въздуха, а тя изпуска малко облаче искри.

— Хората са готови.

Остин кимва, като си мисли за разговора между него и Кемал по пътя за насам. Попитал го бе, дали познава руския моряк, продал скицата на базата на Каела Дорн.

— Казва се Валентин — отвръща рибарят, без миг колебание. — Рибарите го използват, когато имат нужда от допълнителна работна ръка. Мис Дорн му е платила прекалено висока цена за „голямата“ тайна. Тя е известна на всеки рибар в околността.

— Хората са знаели за съществуването на базата?

— Че разбира се. — Тънките устни на Кемал се отпускат в усмивка. — Рибарите знаят всичко. Ние наблюдаваме времето, водата, птиците, другите лодки. — Докосва ъгълчето на едното си око с показалец. — Не си ли отваря човек очите, лесно попада в беда.

Разкритието на Кемал не изненадва Остин. Често му се случва да работи с наети от НАМПД рибари в различни части на света и добре знае, че всички са изключително прецизни наблюдатели на онова, което се случва под вода, на вода и над водата. Истинският рибар трябва да бъде комбинация от биолог, метеоролог, механик и моряк. Самият му живот е в зависимост от количеството знания и умението да ги ползва. Като бивш контрабандист, Кемал е по-ефикасен от обикновения моряк.

— От колко време кръстосвате тези води? — пита го Остин.

— Много години. В онези времена тук имаше много лодки: руски, турски, че даже и български. Имаше много риба. Никой не ни закачаше. После изведнъж се изтърсиха руснаците, с патрулни катери и картечници. Казаха ни, че районът се обявява за защитен и ще застрелят всеки, който се появи насам. Някои не повярваха на заплахата и наистина бяха убити, а останалите се подчинихме на заповедта. Работим далеч от брега — там не ни закачат. Понякога виждаме перископи. Един път, недалеч от лодката ми се появи огромна черна маса.

— Кула на подводница?

— Сигурно е искал да се огледа по-добре — кимва Кемал. — После Русия се разпадна. Подводниците спряха да идват. Всички разправят, че флотът на руснаците е ликвидиран. Един ден реших да рискувам. Проследих рибен пасаж отблизо. — Той държи пред себе си невидимо кормило, за да онагледи действията си. — Готов бях да избягам всеки миг. Но никой не ме спря. От този ден си ловя из тукашните места без страх. — Той свива рамене.

— Когато журналистите поискаха да отидат там с Мехмед, аз си казах: „Че да вървят, не е кой знае какво.“

— Слизал ли си на брега?

— Не. Там нямам никаква работа. Преди да убият Мехмед. Но сега имам.

Историята на Кемал подкрепя наученото от Леахи. Според ЦРУ, изграждането на базата е започнало през петдесетте години. Един U-2 32 32 U-2 — американски разузнавателен самолет, летящ на 20 000 метра височина, смятан за недосегаем за зенитните установки от времето си. Свален изненадващо от руска ракета, при което е пленен пилотът Гари Пауърс. заснел местността. САЩ държали базата под око. Турското разузнаване потвърдило движението на подводници в района. Американски подслушвателни станции установили, че базата се намира под флага на Черноморския флот, с командване в Севастопол. Изследователската станция е била изградена, за да извършва морски проучвания, в услуга на подводниците.

Военната дейност намалила своя обем след края на Студената война. Обеднялата нова руска държава затваря базата, също както някои остарели армейски инсталации биват ликвидирани и в САЩ. Изследователската станция е напусната. ЦРУ би могло да спести милиони, давани за разузнавателни данни, стига да си бе поговорило навреме с Кемал и неговите приятели. За съжаление, в едно отношение турчинът греши — базата не е пуста. Тази грешка струва живота на братовчед му.

Когато „Торгут“ е на около километър от брега, Остин нарежда да се пусне котва. След малко се разнася дрънчене и гемията опъва затрептялата котвена верига. Когато котвата плясва върху водната повърхност, Кемал отива да провери траловете 33 33 Трал — специална рибарска мрежа, която се тегли от голяма лодка или кораб. .