Клайв Къслър - Огнен лед

В първото такова помещение откриват лавици с безброй резервни части. В другите има инструменти, пожарогасители и всякакви спомагателни материали. В едно помещение, отделено от останалите със стоманена врата, откриват експлозиви и леко въоръжение. Връщат се назад и се изправят пред един асансьор. До него има врата към стълбище. Отгоре се стеле миризма на варено зеле. Изкачват се до първата площадка, където забелязват светлина да се процежда под близка врата.

Остин долепя ухо до нея и наостря слух. Като не чува нищо, открехва леко вратата. След това внимателно я отваря широко и прави знак на Завала да приближи. Намират се в коридор, осветяван от скрити в тавана лампи. Коридорът е достатъчно широк, за да мине по него войнишка колона по четирима. Излят е изцяло от бетон, както и противобомбеното убежище на долния етаж.

От едната страна са наредени няколко врати. Първата е камера за дълбоко замразяване, натъпкана с месо и зеленчуци. В следващата има консерви. Следва просторна кухня с пекарна. До нея има столова, обзаведена с дълги маси и пейки. Миризмата на готвено става все по-силна.

Остин приближава някаква маса, забърсва трохите върху нея и бучва пръст в малка локвичка вода.

— Отваряй си очите на четири! Някой от постоянното присъствие може още да се навърта наоколо — казва той.

Друга врата свързва столовата с празна спалня, в която преброяват петдесет легла. Те са разхвърляни, а шкафчетата до тях — празни. Спалнята е свързана с малка дневна, обзаведена с няколко маси и столове. Остин приближава шахматна дъска, мисли за момент и като премества черния офицер, обявява:

— Мат.

Двамата се връщат към главното стълбище и се изкачват на следващото равнище. В отличие от спартанската обстановка долу, тук стените са облицовани с дърво, а подовете — покрити с дебели персийски килими. Минават през няколко кабинета и заседателни зали. По стените виси по някоя и друга излиняла карта, но в бюрата и шкафовете цари пълна пустота.

— Тук трябва да са работили шефовете на базата — обажда се Остин.

— Бая време има, откак е ставало това — казва Завала. — Доста злокобно местенце. Дали да не извикаме Гонителите на духове?

— Типчетата, дето ме свалиха онзи ден, изобщо не бяха духове.

Минават през няколко обзаведени с по две легла стаи, които биха могли да бъдат офицерски спални, за да стигнат до просторен и луксозно обзаведен апартамент. Полираните дъбови подове са застлани със скъпи ориенталски килими. Изисканите мебели са изработени от тежко, тъмно дърво.

Стените са изрисувани в съгласие с византийската и близкоизточната традиция, с видимо предпочитание към червени тъкани и злато.

Завала наблюдава образа на сластна девица — една от няколкото, красящи стените — и казва:

— Като се върна, ще си преустроя жилището в стил „харем модерн“.

Остин не може да си представи един съветски командир на подводница, с челюсти на булдог, насред тази декадентска обстановка.

— Вероятно някой така си представя бардаците от викторианската епоха.

Независимо от празните приказки, и двамата са нащрек. Остин не е забравил дивото насилие, което го посрещна на този гостоприемен бряг. От сегашната тишина кожата му настръхва. Продължават да разглеждат покоите и стигат накрая до дебела дървена врата, резбована с множество орнаменти, сред които се мъдри буквата „Р“.

Завала разглежда античната брава и бързо изважда калъф от мека кожа, чието съдържание би довело до арестуването му в повечето цивилизовани страни. Избира си един особено голям инструмент.

— Това трябва да свърши работа — решава той. — Опипва с ръка яката врата и панти. — Сигурно държат нещо ценно вътре, но защо не са монтирали по-сигурна брава? — Човърка малко в добре смазания механизъм, който се отваря с ядно щракване.

Остин долепя ухо до вратата. Не чува нищо и хваща дръжката. Спира за момент с мисълта, дали пък всяка тяхна стъпка не е била проследена от скрити камери, а сега зад вратата ги очаква банда главорези, изгарящи от нетърпение да им забият куршум в сърцето или кинжал в окото. Устните му се свиват в горчива усмивка. Дали в сърцето или в окото — смъртта му е в кърпа вързана.

Остин не може да си спомни кой бе казал, че няма по-добра защита от нападението, но винаги е смятал този постановка за отлична. Дръпва петлето на пистолета, кимва към Завала, отваря рязко вратата и се хвърля през нея.

Черната лада с карирана ивица отстрани подскача по неравния път, а всеки болт на измъчената и рама вие с болка и протест. Дупчестата алея минава сред високи борове, за да стигне до група хижи в селски стил, скупчени на брега на Черно море. Таксито продължава да се полюлява върху отслабналите си ресори, дори и след като Пол и Гемей Траут измъкват с мъка тела от задната му седалка. Вземат торбите си от покрива на колата и се разплащат с шофьора. Таксито поема назад, потънало в облак прах, а вратата на най-близката хижа се отваря с трясък. През нея изскача мъжага, чийто рев разлюлява дърветата.