Клайв Къслър - Огнен лед

— Чувал си за кораба на НАМПД „Арго“.

— Естествено. Даже съм бил на борда му. Преди няколко години. Страхотен кораб. Но от НАМПД не може да се очаква нещо по-долнокачествено.

Пол кима утвърдително.

— Двамата с Гемей провеждаме проучвания по една обширна тема, поставена пред „Арго“. Сетих се, че работиш в университета и си казах, я да взема да му се обадя.

Остин поиска от двамата Траут да поразровят около АТАМАН ИНДЪСТРИЗ, докато те със Завала се повъртят около базата. Главната квартира на компанията се намира в пристанищния град Новоросийск, разположен на североизточния бряг на Черно море. Пол моментално се сети за Орлов, който бе гостувал в Океанографския преди време и за когото знаеше, че преподава в Ростов, недалеч от Новоросийск. Когато му се обади, професорът заяви, че никога няма да му прости, ако не му отиде с Гемей на гости.

— Лесно ли се добрахте до тук? — пита той.

— Не съвсем. С голям късмет намерихме в последния момент билети за Новоросийск. От университета ни уредиха такси, с което се дотътрихме. — Пол се оглежда. — Я да видим дали се ориентирам правилно. Намираме се между Ростов и Новоросийск, нали?

— Точно така. Новоросийск е нефтеното пристанище на Кавказ. Той е също така град герой, пълен с грозни паметници, посветени на народната съпротива срещу окупатора, по време на Великата отечествена война. — Орлов се обръща към Гемей: — Пол се хвали много с уменията ви на морски биолог. С какво се занимавате напоследък?

— Преди да пристигнем на Черно море, изучавах вредното влияние на замърсяването върху кораловата популация край бреговете на Флорида.

Орлов клати глава.

— Значи руснаците не сме единствените екологични варвари. Аз също се занимавам с проблемите, които поставя замърсяването в Черноморския басейн. А ти Пол?

— Аз бях в Уудс хол, където участвах в едни разработки, свързани с дълбокодънно минно дело. Всъщност четох, че една от вашите водещи компании в тази област се намира в Новоросийск.

Лукавството не е сред силните страни на Пол. Той има открития нрав на янки и се чувства ужасно неудобно, когато крие истината, особено от приятел. Но захвърленото с притеснение семенце попада в плодородна почва.

— Океански рудодобив? Сигурно имаш предвид АТАМАН.

— Май това беше. Сигурен съм, че четох някъде.

— Бих се изненадал, ако не си. АТАМАН е нещо огромно. Започнаха като конгломерат в минната индустрия, но бързо осъзнаха перспективите на морското дъно и сега корабите им шарят по цялото земно кълбо.

— Това е разумен ход, с оглед предстоящия недостиг на суровини.

— Така е, но по-малко известно е, че компанията е водеща в световен мащаб в добива на метанов хидрат от морското дъно.

— Мисля, че това не се споменаваше в статията.

— АТАМАН гледа да не излиза много-много на показ. Руският капитализъм е все още в стадия на дивото натрупване. Ние не разполагаме със законодателството, което осигурява прозрачност при вас. Впрочем, това надали поражда някаква особена разлика. При хилядите работещи в АТАМАН не виждам как може да се опази каквато и да било тайна. Компанията построи огромна флотилия от кораби чудовища, които ще се използват за добив на огнен лед.

— Огнен лед? — обажда се Гемей.

— Някой измисли този термин за метановия хидрат — обяснява Пол. — Залежи от него има по цялото дъно на световния океан. Прилича на заскрежен сняг, само че гори.

Орлов продължава:

— Всеизвестно е, че съветските учени претендират да са изобретили всичко — от електрическата крушка до компютъра, но в дадения случай, трябва да им се признае приоритета. Първите находища бяха открити в Сибир. Тогава нарекоха веществото „блатен газ“. Някои американски учени бяха въодушевени от перспективите и след известни проучвания откриха огнен лед под морското дъно.

— Край брега на Южна Каролина, ако не се лъжа — казва Траут. — Уудс хол също извърши няколко потапяния с дълбоководни апарати и откри изтичащ газ през пукнатини на дъното.

— Има ли стопанско приложение?

Орлов понечва да си сипе още водка, но размисля и блъска шишето на страна.

— Възможностите са невъобразими. Общото количество на метановия хидрат, което съдържа земята, крие в себе си повече енергия, отколкото всички останали горива, взети заедно.

— Тоест, можем да го разглеждаме като заместител за петрола и природния газ?

— Ни повече, ни по-малко — в американските научни издания го наричат „гориво на бъдещето“. От него могат да се изкарат трилиони и затова толкова много хора са насочили апетитите си натам. Но техническите предизвикателства са също огромни. Веществото е летливо и бързо се разпада, щом бъде извадено от естествената си среда на огромно налягане и отсъствие на кислород. Който овладее процеса на добив, владее бъдещата енергийна база на света — заключава Орлов. Широкото му чело се покрива със ситни бръчици. — Което не е добре.