Клайв Къслър - Огнен лед

— И защо?

— АТАМАН е притежание на един-единствен амбициозен бизнесмен, на име Михаил Разов.

— Сигурно е приказно богат — отбелязва Гемей.

— Въпросът не е само в това. Разов е сложна личност. Държи делата си забулени в пълна тайна, но обществените му изяви са широко известни в Русия. Убеден противник на начина, по който се управлява страната, той печели непрекъснато последователи.

— Икономическите гиганти с политически амбиции не са екзотика дори за САЩ — казва Гемей. — Ние често избираме баснословно богати мъже за губернатори, сенатори и президенти.

— Бог да ни е на помощ, ако у нас дойде на власт някой като Разов. Той е фанатизиран националист, а в устата му е само славното минало, което трябва да бъде възстановено.

— Пък аз мислех, че с комунизма е свършено.

— С комунизма да, но Разов има предвид друг вид олигархия. Той е убеден, че Русия е достигала най-високите върхове в развитието си по време на царете: Петър Велики, Иван Грозни. Не излага твърде ясно подробностите на своята доктрина, което кара хората да се опасяват. Задоволява се само с твърдението, че иска да види миналото величие, въплътено в днешна Русия.

— Такива като него минават и заминават — отсъжда Пол.

— Дай боже, но в този случай не съм много убеден. Той притежава вроден магнетизъм, а опростенческите му формулировки се оказват примамливи за руската душа.

— Какво е „Атаман“ — град или някаква област?

Орлов се усмихва.

— Думата означава казашки командир. Разов е казак по рождение. Повечето време прекарва на борда на една фантастична яхта. Името й е „Казачество“. Не би било зле да я видите! Плаващ дворец. В момента е закотвена недалеч от тук. — Орлов показва златните си зъби. — Стига вече за политика. Има и по-приятни теми за обсъждане. Първо, искам да помоля да ме извините за известно време — имам някои неотложни неща за довършване. След час-два съм напълно свободен. Междувременно можете да се попечете на плажа.

— Все ще намерим какво да правим, не се притеснявай.

— Чудесно. — Орлов става, ръкува се с Пол и прегръща Гемей. — Ще се видим по-късно и ще си говорим цяла нощ. — Семейната двойка на средна възраст също се оттегля и те остават сами. Пол предлага да разгледат брега.

Дълбокото синьо море е на хвърлей от лагера. На около тридесет метра от брега виждат самотен плувец. Брегът е каменист и не става за лягане, а пръснатите по него метални пейки са нажежени като скари. Докато Гемей търси място да се излегне, Пол тръгва покрай водата. След малко се връща.

— Открих нещо интересно — казва той и я води към миниатюрно заливче, където на суша е изтеглена лодка с мощен двигател. Бялата й боя се лющи, но самото корито изглежда напълно здраво. Извънбордовият двигател е „Ямаха“, а в резервоара има гориво.

Гемей прочита мислите на мъжа си.

— Да не искаш да я отмъкнеш?

Траут сочи излизащия от водата младеж.

— Да попитаме онзи мъж.

Двамата отиват към младежа, който се бърше с хавлия. Когато го поздравяват, той казва усмихнат:

— Значи, вие сте американците.

Пол кимва и представя себе си и Гемей.

— Аз се казвам Юри Орлов — казва на свой ред руснакът — Познавате баща ми. Студент съм в неговия университет. — Английският му е с американски акцент.

Ръкува се с двамата. Юри е висок и кльощав, около двадесет годишен, със сламено рус перчем и големи сини очи, които изглеждат още по-големи, заради очилата в рогови рамки.

— Чудехме се, дали би могло да се поразходим с моторницата — казва Пол.

— За приятелите на баща ми няма забранени неща — отговаря усмихнат младежът.

Той изтиква лодката във водата и дърпа стартовото въженце. Двигателят кихва и замлъква.

— Този мотор е с характер — извинява го студентът. Потрива длани, завърта обогатителя на горивната смес и дърпа пак. Ямахата кашля гневно и поема равномерно. Семейството се качва в лодката, а Юри я блъска леко и скача върху кърмата.

Очите на Остин свикват бързо с полумрака. Острият мирис на тамян му напомня за древна византийска катедрала или манастир, каквито е виждал в Гърция. В специално пригодени ниши, в грубо измазаната стена, са разположени газени светилници от злато и стъклопис. Навсякъде има прекрасни икони. Извитият таван е укрепен с яки дъбови греди. Стол с висока облегалка е обърнат към олтар, разположен в дъното на помещението.

Двамата приближават. Олтарът е покрит с пурпурна тъкан, върху която е извезана със злато буквата „Р“. Върху олтара дими кадилница. Върху стената над олтара е закачена лампа, чиято жълта светлина пада върху снимка, в рамка от чисто злато.