Клайв Къслър - Огнен лед

Секретарят Тингли отговаря на Сендекър, но гледа президента, докато реди отровни слова:

— Дано не го вземете много навътре, адмирале, но ние няма да допуснем външната политика на Съединените щати да се диктува от група морски плейбои.

Това се поднася като шега, но никой не се усмихва и най-малко Сендекър, който не харесва описанието на агенцията му като „група морски плейбои“.

Адмиралът се усмихва сърдечно като баракуда, а в очите му се настанява безпощадна студенина, преди да накъса министъра на части.

Вицепрезидентът предугажда бурята и почуква по масата с кокалчетата на пръстите си.

— Ясно е господа, че и двамата изложихте своята гледна точка, с обичайната си убеденост. Да не отнемаме повече от безценното време на президента. Убеден съм, че адмиралът приема с готовност становището на държавния секретар, който, на свой ред, остава доволен от обяснението и гаранциите, предоставени от НАМПД.

Тингли отваря уста за отговор, но Сендекър бързо се хвърля към подадената от Спаркман ръка:

— Много ме радва фактът, че двамата с държавния секретар изгладихме с такава лекота появилите се помежду ни различия.

Известен с негативното си отношение към открити конфронтации, президентът слуша с болезнено изражение на лицето. Накрая се усмихва и казва:

— Благодаря ви, господа. Сега, след като уредихме този въпрос, искам да се заемем с нещо по-важно.

— Изчезването на подводната лодка NR-1? — пита Сендекър.

Президентът го поглежда невярващо и се разсмива.

— Всички разправят, че имате уши и по петите, адмирале. Как разбрахте за случая? Казаха ми, че е с гриф „строго секретно“. — Оглежда с укор сътрудниците си. — Във висша степен поверително.

— Няма никаква тайна тук, господин президент. Мнозина от нашите хора поддържат най-тесни работни контакти с военните, чиято собственост е подводницата, а на борда й има хора, които работят за агенцията. Бащата на капитан Логан е бивш мой колега и близък приятел. Близки на изчезналите ми се обаждат, да питат какво се прави по въпроса. Те предполагаха, че съм информиран.

— Дължим ви извинение. Смятахме да държим за известно време случая в пълна тайна.

— Разбираемо е — отвръща адмиралът. — Потънал ли е съдът?

— Проведено е внимателно проучване. Лодката не е потънала.

— Че какво е станало тогава с нея?

Президентът хвърля поглед към директора на ЦРУ.

— Хората в Ленгли са на мнение, че е отвлечена.

— Има ли потвърждение за такава хипотеза? Например искане на откуп?

— Не, няма.

— Защо тогава не е оповестено пред обществеността изчезването на лодката? Това би помогнало при издирването й. Убеден съм, че е излишно да напомням на някого от присъстващите, че на борда на съда има екипаж от хора. Да не говорим за вложените в подводницата средства.

Намесва се вицепрезидентът:

— На мнение сме, че не е в интерес и на екипажа да разгласяваме засега случая.

— Струва ми се, че обявяването на тревога във всички национални звена по земята би послужило най-добре на техните интереси.

— При други обстоятелства, да. Но случаят е твърде сложен, адмирале — казва президентът. — Смятаме, че подобна стъпка би изложила хората на опасност.

— Може би — отвръща Сендекър колебливо и вперва в Уолас остър като пирон поглед. — Значи, имате план.

Президентът мърда сконфузено на стола си.

— Ще отговориш ли на адмирала, Сид?

— Искаме да бъдем оптимисти — започва той, — но е много възможно целият екипаж да е мъртъв.

— Съществуват ли доказателства, в подкрепа на такава теза?

— Не, но е много вероятно.

— Не мога да приема вероятността като основание за бездействие от наша страна.

Държавният секретар ври като чайник на силен огън. При тази открита обида, той избухва:

— Ние не бездействаме, адмирале. Руското правителство ни помоли да стоим настрани, поне за известно време. Те имат възможност да проследят събитията. Ние само бихме попречили, нали, господин президент?

— Да не искате да кажете, че подводницата е задигната от руснаците? — пита Сендекър, като се обръща направо към президента.

Уолъс отново поглежда заместника си.

— Сид, ти си вътре в нещата от първия ден. Би ли обяснил на адмирала?

— Разбира се, господин президент. С най-голямо удоволствие. Това е свързано с предишната тема, адмирале. Малко след изчезването на подводницата, с нас влезе във връзка представител на руските власти, който заяви, че може би ще успеят да спасят съда и екипажа му. Те са на мнение, че случаят е свързан с безредиците в страната им. Повече от това не мога да кажа за момента. Мога единствено да помоля за вашето търпение.