Клайв Къслър - Огнен лед

— Опасявам се, че имам лоши новини: баба ми е починала току-що.

Докато Завала се мъчи да компенсира разочарованието на дамата си с дълъг списък умопомрачителни обещания, Пол Траут е сгънал като богомолка двуметровата си фигура над един микроскоп в Океанографския институт на Масачузетс, зает с вдъхновяващата задача да изследва кални проби от най-дълбокото дъно на Атлантическия океан. Макар това занимание да дава обилни възможности човек да се изпоцапа, лабораторната манта на Пол е безупречно бяла. Вързал е една от безбройните си ярки папийонки, а светлокестенявата му коса е сресана с път точно по средата и след това назад над ушите.

Траут пораства в Уудс хол, където баща му се занимава с риболов и при всяка възможност, се завръща при корените си. Поддържа близки приятелски връзки с мнозина учени от този световно признат институт и често им предоставя знанията и опита си на дълбокодънен геолог.

Съсредоточеното внимание на Траут е отвлечено от глас, който вика името му. Без да вдига глава от микроскопа, той поглежда нагоре и забелязва една от техническите помощнички.

— Току-що ви потърсиха по телефона, доктор Траут — казва тя и му подава слушалка. Мисълта му е все още на морското дъно и когато чува гласа на Остин, приема, че му се обажда от централата на НАМПД.

— Върна ли се вече, Кърт?

— Всъщност, още съм в Истанбул, където ще пристигнеш и ти до двадесет часа. Имам една задача за теб тук, в Черно море.

Лешниковите очи на Пол примигват. Истанбул. Черно море? Реакцията му е тъкмо обратната на тази при Завала:

— Винаги съм искал да поработя по онези места. Колегите ми ще позеленеят от завист.

— Кога тръгваш?

— Затънал съм до уши в кал, но мога да замина веднага за Вашингтон.

Линията заглъхва в другия си край, докато Остин си представя Пол потънал в кал. Той е свикнал с характерната за всеки истински янки ексцентричност на Траут и се отказва да научи подробностите. Добавя само:

— Кажи на Гемей.

— Наслука, капитане — отвръща Траут, с прочутото рибарско пожелание. — До утре.

На шест метра под водната повърхност, източно от Маратон, във Флорида кийз, жената на Пол, Гемей, чопли с нож около голям корал. Откъртва парченце и го прибира в специална торбичка на кръста си. Тя използва част от свободното си време, за да помогне на група специалисти, които проучват причините за влошения коралов растеж в района. Заключенията й не са обнадеждаващи. Положението е по-лошо от миналата година. Новите корали, които не са направо ликвидирани от отровните отпадъчни води на Флорида, са безцветни или кафеникави и нямат нищо общо с веселия колорит на съплеменниците си от бистрите води на Карибите или Червено море.

Долавя остър плющящ звук — някой сигнализира от повърхността. Прибира ножа в канията, променя налягането в компенсатора и с няколко мощни тласъка на изваяните си бедра, изскача над кораловия риф. Хваща се за наетата лодка и примигва срещу яркото слънце на Флорида. Съсухреният лодкар, наричан Бъд, заради марката бира, която харесва, държи малко чукче, с което е сигнализирал върху металната стълба на кърмата.

— Капитанът на пристанището се обади по радиото — крещи Бъд. — Мъжът ти те търсел под дърво и камък.

Гемей доплува до стълбата, подава кислородната бутилка и колана си, а после се прехвърля в лодката. Изтръсква солената вода от тъмночервената си коса и бърше лице с кърпа. Тя е висока и слаба за ръста си и ако свали някой здравословен килограм, ще да заприлича на модел. Изважда парчето корал и го тика под носа на Бъд.

Той поклаща глава.

— Водолазният ми бизнес отива на кино, ако това продължи.

Той е прав. Нужно е колосално обединено усилие от страна на всички — от местното население до Конгреса, — за да се върне животът по тези места.

— Оставил ли е съобщение мъжът ми?

— Да — веднага да му се обадиш. Викал ви някой си Кърт. Май отпуската ти свърши.

Тя се усмихва, като разкрива съвсем леко раздалечените си предни зъби и подхвърля парчето корал на Бъд.

— Тъй ще да е.

Вашингтон

Вашингтон се пържи под жарко слънце, което, с помощта на високата влажност, превръща държавната столица в турска баня. Шофьорът на тюркоазения джип чероки поклаща глава с възхищение пред храбростта на групата туристи, които не забелязват слънцето. Излиза, че не само бесни кучета и англичани се осмеляват да се показват под обедното слънце, казва си той.

След няколко минути джипът стига Белия дом и мъжът зад кормилото показва карта на НАМПД, със снимката и името на адмирал Джеймс Сендекър. Докато единият дежурен търси бомба по дъното на колата, с помощта на огледало на колелца, вторият връща картата на водача, стегнат мъж с червена коса и брада като на Ван Дайк.