Клайв Къслър - Огнен лед

— Приятен ден, адмирал Сендекър — пожелава му той, с широка усмивка. — Радвам се да ви видя отново. Не сте идвал няколко седмици. Как сте, сър?

— Много съм добре, Нормън — отвръща адмиралът. — И ти изглеждаш добре. Как са Долорес и децата?

— Благодаря, сър — разцъфва в усмивка мъжът. — Тя се чувства великолепно. Децата се учат прилежно. Джейми иска да работи в НАМПД, когато завърши колежа.

— Чудесно. Кажи й да се обади направо на мен. Агенцията постоянно търси кадърни младежи.

Пазачът се смее от сърце.

— Ще мине известно време. Тя е на четиринадесет години. — Сочи с палец Белия дом. — Всички ви очакват, сър.

— Благодаря за предупреждението. Поздрави Долорес.

Докато минава под вдигнатата бариера, Сендекър си мисли как многократно се възмездява доброто отношение. Като общува човешки с пазачи, секретари, готвачи, бармани и други представители на считаните за нископоставени в йерархията длъжности, той си създава система за ранно предизвестяване из целия град. Устните му се стягат в скъперническа усмивка. От думите на Нормън научава своевременно, че останалите са извикани преди него, явно за да имат възможност да обсъдят нещо, докато го няма. Той се радва на заслужената репутация на хронометър — пристига винаги една минута преди уречения час. Това качество е изработено още във Военната академия, а след това е шлифовано през дългите години, в които е заемал различни ръководни постове.

Висок мъж в тъмен костюм, с черни очила и израз на гранитен блок, които го определят като агент на Тайната служба 24 24 Тайната служба (Secret Service) — службата за физическа охрана на президента на САЩ и неговото семейство. Тя отговаря и за охраната на бившите президенти. , проверява отново документите му, насочва го към паркинга и промълвя нещо в радиостанцията си. След това го придружава до входа, където вече чака усмихната сътрудничка от президентския екип. Тя повежда адмирала по смълчани коридори, докато стигнат до врата, охранявана от морски пехотинец, с долна челюст, прилична на голям катинар. Той отваря вратата и Сендекър влиза в заседателната зала.

Предупреден от агента за пристигането на адмирала, президентът Дийн Купър Уолас дебне тук своя гост, за да го нападне с горещо ръкостискане. Президентът е известен като най-големият мераклия за този вид поздрав, след Линдън Джонсън.

— Страшно се радвам да ви видя, адмирале — казва Уолас. — Благодаря за незабавното пристигане. — Тръска ръката на новодошлия, сякаш е на предизборна кампания. Сендекър успява да се измъкне от президентската хватка и сам се впуска в приветствена кампания. Минава от човек на човек, като се обръща към всекиго по име и разпитва за жени, деца и постижения в голфа. Особено топло се отнася към приятеля си Ъруин Льогран, високия директор на ЦРУ.

Шефът на НАМПД е само няколко сантиметра по-висок от метър и половина и все пак присъствието му запълва пространството като огромна машина за производство на тестостерон 25 25 Тестостерон — мъжки полов хормон. . Президентът знае, че сянката на адмирала го засенчва. Той го хваща за лакътя и го повежда към празен стол край голямата маса.

— Запазил съм ти почетното място.

Сендекър се настанява отляво на президента. Известно му е, че това място му е отредено неслучайно, а с цел да бъде погъделичкано самолюбието му. Независимо от общителния си подход към хората, който го оприличава понякога на актьора Анди Грифит, Уолъс е ловък политик. Както винаги, вицепрезидентът Сид Спаркман, седи отдясно.

Президентът сяда на свой ред и се усмихва.

— Тъкмо разправях на момчетата, как хванах една престаряла пъстърва последния път като бях на запад. Едра колкото кит. Сгъна ми пръта на две. Сигурно не е знаела, че си има работа с главнокомандващия на въоръжените сили на САЩ.

Мъжете приветстват думите му с висок смях. Най-високо се смее вицепрезидентът. Сендекър се усмихва от немай-къде. Откакто е на служба в НАМПД, той е поддържал топли отношения с всички обитатели на Белия дом. Независимо от политическите си предпочитания, всеки пореден президент, с когото е имал вземане-даване, се е отнасял с респект към влиянието му в столицата, както и към огромния му авторитет и могъщи връзки, които се простират към всички влиятелни научни учреждения в страната и света. Сендекър не е обект на всеобща любов, но дори и противниците му признават безкомпромисната му честност.

Адмиралът разменя усмивка с вицепрезидента. По-възрастен от Уолас с няколко години, той е неявната машина на Белия дом, като крие лостовете на своята власт от широката публика, маскира макиавелистките си машинации и твърдия си похват зад добродушна фасада. Бившият колежански атлет е самоцелен милионер. Сендекър знае, че той тайничко презира президента, с онова самочувствие, типично за хората, постигнали собствен материален успех, вместо да го наследят наготово.