— Не мога да проследя логическата нишка във всичко това — не спира да натиска Сендекър. — Да не искате да ми кажете, че трябва да поверим съдбата на хората си в ръцете на правителство, което заплашва всеки миг да се сгромоляса? Аз бих приел по-скоро перспективата руските велможи да се погрижат най-напред за собствения си задник, а не за хората ни.
Вицепрезидентът кима утвърдително.
— Въпреки това, ние приехме да не предприемаме нищо. Дори изправени пред всичките си проблеми, руснаците са с по-добри изгледи от нас да се справят с нещо, което става в техния двор.
До този миг директорът на ЦРУ Льогран мълчи.
— Мисля, че е прав, Джеймс — обажда се той.
Сендекър се усмихва. Довели са Льогран, за да изпълни ролята на доброто ченге, в противовес на лошото ченге Тингли. Адмиралът също може да играе игрички. Той смръщва вежди, сякаш обмисля важно решение.
— Изглежда моят приятел Ъруин споделя общата загриженост. Е, в такъв случай, нямам какво да кажа повече.
В залата ляга плътна тишина — никой не вярва, че адмиралът се е предал още при първоначалния сблъсък.
— Благодаря, Джеймс — казва президентът Уолас. — Ние побъбрихме малко преди ти да пристигнеш. Знаем, че изкушението да замесиш НАМПД е много голямо, предвид личната ти обвързаност.
— Искате от мен да държа НАМПД далеч от случай с изчезнал морски съд.
— Само временно.
— Уверявам ви, че НАМПД няма да издирва NR-1, но настоявам да бъдем повикани веднага, щом това стане възможно.
— Разбира се, адмирале. — Президентът благодари на всички за участието и се надига от стола си. Сендекър му пожелава „на слука“ и излиза от залата, за да остави другите да обсъждат срещата, което е сигурен, че ще сторят. Отвън го чака сътрудничката, която го води към една странична врата. Когато след малко минава край охраната, единият мъж пита с усмивка:
— Горещо ли беше, сър?
— Сигурно се дължи на разпаленото ми въображение, Нормън — хили се Сендекър. — Температурата в тази част на града винаги изглежда с няколко градуса по-висока. — Маха весело с ръка и се включва в трафика.
На връщане към централата на НАМПД, Сендекър набира един номер на мобилния си телефон и казва:
— Руди, чакам те след десет минути в кабинета си.
Адмиралът паркира джипа в подземието на тридесет етажния цилиндър, приютил нервната система на провежданите от агенцията операции по цял свят и взема асансьора до своя кабинет, разположен на покрива. Когато Руди Гън влиза с чанта в ръка, той вече е заел мястото си зад бюрото, направено от палубен люк на конфедеративна 28 28 Конфедерацията — съюз на южните (робовладелчески щати) срещу северните, по време на Гражданската война в САЩ (1861–1865).
фрегата.
Адмиралът кани с жест първия си помощник да седне. Нисичкият и слаб Руди, с редееща коса, тесни рамене и очила в дебела рогова рамка, изслушва внимателно описанието на проведения в Белия дом разговор.
— Значи, не участваме в издирването? — пита той.
Очите на Сендекър проблясват.
— Как не! Едно попадение в корпуса не означава, че трябва да вдигаме белия байрак! Какво успя да научиш?
— Започнах от предпоставката, която приехме за единствено валидна: само по-голям съд е в състояние да отмъкне подводната лодка, изпод носа на спомагателния й кораб. Много са страните, които разполагат с такива подводници. Помолих Йегър да изработи профил. — Хирам Йегър е компютърният гений на НАМПД и властелин на нейната необятна база данни. — Съсредоточихме вниманието си върху СССР, заради тяхната слабост към чудовищно големи съдове. Първата ми мисъл беше за „Тайфун“.
Сендекър подпира брадичката си с длан.
— При дължина сто и седемдесет метра, за него е детска играчка да нарами нашата NR-1.
— Така е. Тези подводници са създадени, за да изстрелват ракети от района на Полярния кръг. Плоската ракетна палуба би могла да се преустрои за целта, но възникна непреодолим проблем: всичките шест тайфуна са засечени на големи разстояния от местопроизшествието.
— Е, доколкото те познавам, това не е станало причина да вдигнеш ръце, нали?
Гън бърка в чантата си и вади някаква папка. От нея пък изважда една снимка, която подава на Сендекър.
— Това е съветска подводница от клас „Индия“, заснета от Северния ни флот, когато поема курс към Тихия океан. — Прелиства няколко страници. — Това е дизел електровоз 29 29 Дизел електровоз — двигателна система, при която дизелови мотори задвижват електрогенератори, които на свой ред движат самото превозно средство. Използва се, защото електромоторите са много по-лесни за управление.
, дълъг почти сто и двадесет метра, за който се предполага, че е конструиран с цел да осъществява подводни спасителни операции. Леко сплеснатата задна палуба е предвидена за транспортиране на две мини подводници. По време на война, могат да превозват части на „Спецназ“ 30 30 Спецназ — войски със специално предназначение.
. Построени са само две такива лодки. Би следвало да са унищожени след края на Студената война. За едната знаем със сигурност, че е. Съдбата на втората не ни е известна. Според мен, именно тя е била използвана при отвличането на NR-1.
Читать дальше