Клайв Къслър - Огнен лед

Гън изглежда притеснен.

— Ако наистина съществува сериозна опасност, не е ли по-добре да информираме президента?

Сендекър приближава прозореца и поглежда към река Потомак. След малко се обръща и казва:

— Знаеш ли как натрупа парите си Сид Спаркман?

— Разбира си — в минната индустрия.

— Точно така. Също като Разов.

— Съвпадение?

— Може би, а може би не. В определени стопански отрасли съществуват клубове на заинтересовани лица, които не признават държавни граници и политически сфери. Не е изключено тези двамата да се познават. Докато не се убедим, че опасността е непосредствена, нека запазим този разговор само за нас.

— Значи…

— Дали са свързани? Не мога да стигна чак дотам. Поне засега.

Гън свива устни, с много сериозно изражение.

— Дано лъжицата не се окаже прекалено голяма за Кърт и хората му.

Сендекър се усмихва мрачно, а погледът му става твърд като кремък.

— Няма да е за пръв път.

Черно море

Остин крачи по брега на Босфора, покрай фериботните терминали и елегантните корпуси на туристически кораби, докато вонята на умряла риба му казва, че приближава рибарските кейове. Дрезгави ята чайки пикират над главата му, докато пред погледа се просва гледката на стотици очукани работни лодки. С увисналата на парцали боя и ръждясали метални части, тези гнили кофи се държат над водата като по силата на магия. Кърт спира пред едно изключение, солидна на вид дървена гемия, която явно е изтърпяла героичните усилия на стопанина си да я ремонтира. Черният корпус и бялата надстройка блестят с многото си пластове боя, а небоядисаните участъци са щедро напоени с подово масло.

Остин изважда сгънато на две листче от джоба си и сравнява записаното име „Торгут“ с белия надпис върху носа на гемията. Усмихва се одобрително. Капитан Кемал започва да му харесва, преди да го е видял. Торгут е прочут адмирал от царуването на султан Сюлейман Великолепни през XV-ти век. Човек, който нарича старата си лодка с това славно име, явно разполага с познания по история и чувство за хумор.

На палубата се вижда само един човек. Той е облечен в черен двуреден костюм и кърпи рибарска мрежа, седнал върху навито корабно въже.

Остин го приветства на турски:

— Мараба. Мога ли да се кача на борда?

Мъжът вдига поглед.

— Мараба. — И го кани с жест в лодката.

Остин изкачва късичкия трап и стъпва на палубата. Гемията е около седемнадесет метра дълга, с широка, удобна за работа палуба. Погледът на госта обхожда „Торгут“, като отчита изключителните усилия да се върне към живот един съд, който сам принадлежи към епохата на своето име. Отива до седналия мъж и казва:

— Търся капитан Кемал.

— Аз съм Кемал — отвръща мъжът. Пръстите му не спират да пърхат над мрежата, като не пропускат нито една дупка.

Капитанът е дребно човече на около петдесет. Лицето му е тясно, а маслинената кожа е почервеняла от съприкосновението със солена вода и парещи слънчеви лъчи. Върху сивеещата си тъмнокестенява коса носи малко кепче, а лицето му е гладко избръснато, ако не смятаме подобните на четка за зъби мустачки, които сякаш се държат на мястото си от голям гърбав нос. Миниатюрен транзистор, в краката на рибаря, свири турски мелодии.

— Аз съм Кърт Остин. Работя в Националната Агенция за Морско и Подводно Дело на САЩ. Бях в екипажа на „Арго“, когато са убили вашия братовчед Мехмед.

Кемал кимва сериозно и оставя мрежата.

— Тази сутрин го погребахме — казва той на приличен английски. Кемал докосва ръкава на сакото си, за да покаже, че е облечен в най-хубавия си и единствен костюм.

— Научих за това. Надявам се, че не ви притеснявам с неочакваното си посещение.

Капитанът поклаща глава и сочи един куп мрежи.

— Седнете, мистър Остин.

— Английският ви е много добър.

— Благодаря. Когато бях по-млад, работех като готвач в една американска военна база, недалеч от Анкара. — Той разкрива в усмивка превъзходни бели зъби. — Плащаха много добре и аз работех усърдно, за да спестя пари за тази лодка.

— Виждам, че сте й дал името на велик адмирал.

Кемал вдига вежди, явно доволен.

— Торгут е славен герой на моя народ.

— Знам. Чел съм негова биография.

Капитанът изучава Остин с хлътналите си кафяви очи.

— Благодарете на НАМПД от мое име. Би било твърде печално за близките на Мехмед, ако бяха лишени от възможността да предадат тялото му на земята.

— Непременно ще предам думите ви на капитан Атууд. За вас спомена мис Дорн.