Клайв Къслър - Огнен лед

— За какво са им тези циркаджийски костюми и антично въоръжение?

— Свързани са със символиката на неговото движение. Част от хората са екипирани точно като царските гвардейци. Но не бива да се заблуждаваш — той е струпал достатъчно количество модерно въоръжение от арсеналите на бившата съветска армия.

— Защо не сте ги подгонили досега?

— Наблюдаваме ги отдавна и изчакваме удобен момент. И ето че изневиделица се изтърси ти.

— Съжалявам, че ви разбърках картите, но хората бяха изпаднали в беда и се наложи да им помогна.

— Според нас, той ще нападне САЩ, преди да завземе властта у нас.

— Бих могъл да ви помогна в разкриването на неговите планове.

Петров клати енергично глава.

— Не искаме американски каубои да нахлуват с пистолети във всяка ръка.

— И аз не искам. Аз съм учен от НАМПД.

— Ти си лукав и страдаш от склонност към нарушаване на правилата. Известна ми е дейността на групата ти. Разполагаме със сведения за ролята ти в аферата „Андреа Дориа“, както и в заговора за узурпиране на правата над световните водни запаси.

— Все гледаме да си запълним свободното време.

— Тогава, запълвайте го с проблемите на океана.

Остин скръства ръце пред гърди.

— Ако те разбирам правилно, очакваш от нас да броим рибките в морето, когато вашият луд нахлуе в страната ни?

— Имаме най-сериозното намерение да спрем Разов, преди да се е стигнало дотам. Твоята намеса може вече да е повлияла фатално върху усилията ни в тази насока. Ако не се държиш настрана, ще те приема като враг на руския народ и ще действам съответно.

— Благодаря за съвета. — Остин поглежда часовника си. — Жал ми е да прекъсна приятната среща, но вече закъснявам за вечеря с изключително красива жена, така че ако си свършил…

— Свърших. — Петров излайва нещо на руски. Мъжагите изправят Остин на крака и се опитват да го изведат през вратата. Той успява да остане на място и казва:

— Приятно ми бе да те видя, Иван. Съжалявам за стореното по-рано.

— Миналото си е минало. Бъдещето е, за което трябва да се погрижим и двамата. — Петров опипва белега си и казва с официален тон: — Вие ми дадохте много полезен урок, мистър Остин.

— И той е?

— Опознай противника си.

Водят го назад през тъмния коридор към скърцащата кабина на асансьора. Минута по-късно е вече в таксито. Шофьорът избира друг маршрут и не след дълго Остин се оказва точно на мястото, откъдето го взеха.

— Вън — казва шофьорът.

Остин се подчинява с готовност. Отскача назад, за да не го събори изфучалата машина. Гледа как стоповете й изчезват зад първия завой и тръгва към трапа на „Арго“. Обажда се в хотела на Каела. След като никой не отговаря от стаята, проверява за оставено на рецепцията съобщение.

— Да, сър, има такова — оставено е от госпожица Дорн — казва администраторът.

— Прочетете ми го, моля.

— Да, сър. Пише следното: „Чаках цял час. Сигурно е изникнало нещо по-важно. Отивам да вечерям с момчетата. Каела“.

Остин се мръщи. В съобщението няма и дума за пренасрочване на срещата. Ще трябва да оправи нещата на сутринта. Междувременно излиза на палубата и започва да я кръстосва надлъж и шир, като обмисля всяка дума от разговора с Иван. Постепенно устните му се свиват решително. Да пукне, ако остане бездеен, докато над страната му виси заплаха. Най-лесният начин да накараш Кърт да направи нещо е да му го забраниш. Прибира се в каютата и набира един номер.

На осем хиляди километра от тук, Хосе „Джо“ Завала вдига жужащата машинка от стойката й в своя корвет кабрио 1961 и отговаря с весело „здрасти“. Завала тъкмо си мисли, колко прекрасен е светът: той е млад, здрав и с работа, която му оставя колкото щеш свободно време. До него е седнала знойна блондинка — статистичка в Министерството на търговията. На път са към едно уютно ресторантче във Вирджиния, където ги очаква романтична вечеря на свещи. Топлият въздух приятно разрошва гъстата му черна коса. След вечеря ще посетят жилището му в бившата сграда на общинската библиотека за по чашка, а след това… кой знае? Има всякакви възможности. Може тази вечер да се окаже начало на продължителна връзка. „Продължителна“ има собствено значение в особения свят на Завала.

Чул гласа на своя приятел и колега, Джо се радва искрено. Лицето му се озарява от усмивка.

— Здравей Кърт, стари приятелю. Как караш отпуската?

— Свърши. Както и твоята впрочем, длъжен съм да ти кажа.

Усмивката на Завала посърва и израз на болка помрачава красивото му лице, докато Остин излага плановете си за най-непосредственото бъдеще. Той оставя телефона с дълбока въздишка, поглежда в преданите, красиви очи на своята спътничка и съобщава: