Клайв Къслър - Огнен лед

— Не можем да изпуснем такава възможност! Искам да проникна в тази яхта!

— Можем да те изпратим като представител на НАМПД.

— Това ще е като да развееш червен байрак, пред очите на бик. Имам по-друга идея. Ще ти се обадя отново.

Остин изважда една визитка от портфейла си, след което набира отпечатания на нея номер.

— „Невероятни загадки“ — чува се глас.

Пита за Каела Дорн.

— Мисля, че е тук. За кого да предам?

Остин казва името си и поема глътка леден въздух. Топлината на гласа й го изненадва.

— Добро утро, мистър Остин. Вие наистина сте ранобудник.

— Казват, че рано пиле, рано пее.

— Не обичам да пея — отвръща Каела. — Какво мога да направя за вас?

— Преди всичко, можете да ми съобщите, защо сте така приятелски настроена?

— А защо да не бъда? Спасихте ми живота. Даже ми осигурихте обратен превоз, на борда на лодката на капитан Кемал.

— Която не може да се нарече луксозна, ако си спомням правилно.

— Няма значение! На връщане капитанът ме заведе при един потънал кораб. Той беше древен и голям, и според мен, при построяването му са пресмятали дължината му в кубити 66 66 Кубит — мярка за дължина, използвана от редица древни народи. В различни периоди и на различни места, тя има различна стойност, в повечето случаи близка до 30 см. .

— Ноевият ковчег?

— Кой знае. Кой се интересува? Важното е, че скалъпихме серията. Така че, наистина ви благодаря най-искрено, както е искрено и желанието ми да помогна, макар все още да ми дължите една вечеря.

— Какво ще кажете за фасул на фурна по бостънски?

— Предпочитам агнешко в „Четирите сезона“.

— Както кажете, но първо ще ми помогнете. Тази вечер на борда на една голяма яхта, в пристанището на Бостън, ще има прием и ми трябва журналистическо прикритие.

— Има ли нещо интересно за нашего брата?

— Може би. Но не сега.

— Добре, но при едно условие. Идвам с вас! Преди да откажете, добре си помислете!

За хилядна от секундата, Остин си спомня умопомрачителната красота на Каела.

— Става! Вземам самолета. — Той уговаря място и час за срещата.

След като оставят слушалките, Остин се обляга назад в креслото и се заглежда в пространството, с безизразен поглед на кораловите си очи. Откриването на централата на Разов може и да е главна цел за него и НАМПД, но лично той има и друг мотив: Борис.

Бостън, щат Масачузетс

Каела Дорн стои над бостънското пристанище и наблюдава неспирния поток от лимузини, които докарват VIP персони, за да се наредят в очакване да бъдат превозени до яхтата на Разов. Недалеч има десетина телевизионни автобуса, чиито антени стърчат, като растителност от непозната планета. Тя продължава да гледа тълпата, когато зад гърба й застава висок непознат и я поздравява. Хвърлила бегъл поглед назад, тя отговаря възпитано:

— Здравейте.

Миг след това носовият глас пита:

— Извинете, не се ли познаваме отнякъде?

Тя се обръща към мъжа с мисълта, че прилича на плещеста версия на… как беше онзи певец?

— Не — отвръща Каела, с лек присмех в гласа. — Никога не сме се срещали.

— Пък аз си мислех, че сте ми простила онази случка в Истанбул. — Гласът се е снижил с повече от една октава.

Каела го разглежда много внимателно, като отделя особено внимание на широките плещи.

— Боже мили, не можах да ви позная!

— Неслучайно ме наричат „Мъжът с хилядите лица“ — казва Остин, с дяволита усмивка. Разтваря широко ръце. — Така ли се облича един истински представител на жълтата преса?

Остин носи черни панталони, подходяща тениска и спортно сако, както и фирмени слънчеви очила, с дизайн от седемдесетте години, макар да е вечер. Обул е износени, но също фирмени маратонки. На врата си има дебела златна верига, а сребърните си коси е покрил с кестенява перука.

— Приличате на холивудски посредник — отвръща Каела. — Особено ми харесва несравнимата ви перука. — Какво сте направил с лицето си?

— Пластмасова маска. Необходимо зло в нашия век на съвършена разпознавателна технология.

Каела вдига вежди, спомнила си на кого й прилича.

— Единственият, с когото могат да ви объркат, е Рой Орбисън.

— Ще го запомня за случай, в който ми поискат автограф. Е, след като издържах проверката, вие как сте?

— Добре съм, Кърт. Радвам се да ви видя отново!

— Надявам се да продължим от там, където спряхме, след като свършим с работата.

— С удоволствие! — отвръща тя, като накланя кокетно глава. — Много бих искала!