— Искам да благодаря на всички, които почетоха това събиране, организирано, в чест на вашия чудесен град! — С жест към хрътките, той продължава: — Саша и Горки също се радват да ви видят. — Кучетата стопяват леда, какъвто е и замисълът. Тълпата отвръща със смях и аплодисменти, а кучетата са изведени от гледач. Разов им махва за сбогом и се усмихва на множеството. Говори с дълбок, авторитетен баритон. Има дарбата да се държи така, сякаш гледа всекиго в очите. За нула време завладява вниманието на всички в залата. Дори политиканите млъкват и се заслушват.
— Огромно удоволствие е за мен да бъда тук, в люлката на американската независимост! Великолепните ви образователни и здравни институции са прочути из цял свят. Направили сте много, за да вдъхновите моята родина, в замяна на което, аз откривам този руски търговски център, който да улесни обмена между нашите две велики държави.
Докато Разов описва своето предприятие, Остин шепне в ухото на Каела:
— Време ми е да се поразходя. Ще се видим в лодката на връщане.
Каела стиска ръката му.
— Ще чакам! — казва тя.
Остин излиза през една странична врата и се озовава в прохладата на нощта. Повечето хора са в салона и палубата е на практика пуста. Натъква са на един-единствен човек — сервитьор, който му натиква в ръцете поднос с наденички и ребра на скара. Остин понечва да го запрати зад борда, още щом човекът се скрива от погледа му, но преценява, че изглежда по-естествен, ако се придвижва с табличката в ръка.
Върви към носовата част, докато стига до опънато въже. На него виси табела, с надпис на английски: НЕ ПРЕМИНАВАЙТЕ! Палубата отвъд въжето е потънала в мрак. Разов е прибрал мутрите си, за да не плашат гостите. Но докато Остин разглежда преградената част, наблизо минава як мъжага, с издуто от пистолет сако. Забелязал Остин, той казва:
— Няма преминава!
Остин му отправя пияна усмивка и предлага табличката:
— Наденичка?
Пазачът отвръща със свиреп поглед и продължава обиколката си. Остин изчаква да се отдалечи и се готви да премине под въжето. Долавя леко потропване по палубата и се обръща. Два призрака тичат към него — хрътките на Разов. Повлекли поводите подире си, те скачат едновременно върху гърдите му и едва не го събарят. След това завират тънки муцуни в таблата. Остин оставя храната на палубата. Песовете излапват всичко, облизват таблата и поглеждат Кърт осъдително, сякаш подозират, че крие още.
Някой тича насам. Гледачът на песовете. Казва нещо на руски, което може и да е извинение, хваща поводите и се отдалечава, заедно с кучетата. Остин изчаква да остане отново сам, шмугва се под въжето и преминава в забранената територия. Върви напред, мълчалив като призрак. С черните си дрехи лесно се слива с мрака.
След малко спира пред вентилационна лула, която стърчи над него с половин метър. Бърка в джоба си и вади предмет, с размер и форма на дистанционно за телевизор. Включва устройството. Светва зелено екранче, появяват се цифри. „Хрътката“ на самия Остин е вече в действие.
Докато Кърт се готви да тръгне за Бостън, в дома му се обажда възбуденият Йегър.
— Мисля, че знам как да вляза в компютърната система на яхтата — казва той. — БКМ.
Остин дори не мигва. Той вече е свикнал да са отнася към компютърния гений като към извънземно, което в някои случаи проговорва на майчин език. Йегър обяснява, че абревиатурата означава „безкабелна компютърна мрежа“, каквито започвали да използват в по-големите организации.
— Представи си, например, че ръководиш огромна болница — обяснява Йегър, — хората ти трябва да разполагат винаги с необходимата информация, в която и част на сградата да се намират, за да не им се налага да търчат обратно в кабинетите си всеки път, когато имат нужда от нещо. Тогава се създава безкабелна компютърна мрежа, която покрива само рамките на комплекса, за чието обслужване е изградена. Ключовите сътрудници носят лаптопи. Във всеки момент, те могат да ги включат, да ги настроят на нужната честота и връзката им с мрежата е установена.
— Това е много интересно, Хирам, но с какво допринася за решаването на нашия проблем?
— С всичко. Яхтата положително има БКМ.
Остин не знае накъде бие Хирам, обаче ентусиазмът му е заразителен.
— Откъде знаеш?
— Всъщност, идеята е на Макс. След като хапнахме дръвцето, при опита да разбием компютърния код, тя започна да събира всичко достъпно за този кораб. Не е кой знае колко, защото АТАМАН са го построили в собствената си корабостроителница, разположена в Черно море, но по отношение на електрониката, са се видели принудени да я закупят от САЩ, а е монтирана от французи. Макс проби системата на французите, за да установи, че са изградили БКМ на борда на „Казачество“.
Читать дальше