Клайв Къслър - Огнен лед

— С друга цел дойдох тук. Исках да погледна в очите долната твар, която се готвя да унищожа.

Маската на любезен политик пада изведнъж, за да покаже образа на уличния бандит.

— Ти ли ще ме унищожиш, бе? Та ти не си нищо повече от жалка мушица!

— Може и така да е, но там, откъдето идвам, има още много мушици. И всичките до една хапят!

— За да бъда спрян, ще са нужни значително по-големи усилия от тези, на които е способна НАМПД, както и цялата ви държава — заявява Разов. — Когато върна на Русия нейната някогашна слава, САЩ ще приличат на сополиво дете, световен просяк, без природни богатства, с объркано и некадърно управление… — Разов млъква изведнъж. — Повече не сте добре дошъл на борда ми, мистър Остин! Охраната ми ще ви придружи до лодката.

— И сам мога да намеря пътя. До следваща среща, мистър Разов! — И той се отдалечава.

Разов се усмихва зловещо.

— Такава няма да има!

Разов прави незабележим знак и телохранителите му понечват да тръгнат след Остин. Той подсвирва тихичко и двете хрътки се откъсват от Разов, за да повлекат поводите си към Остин, с размахани опашки. Той се усмихва, като гледа Разов право в очите. Руснакът отвръща на погледа с открита омраза. Кърт се обръща рязко и бързо тръгва към тълпата. Дава си сметка, че трябва да се освободи от компанията на кучетата, които твърде много бият на очи. Спира и ги гали по главите, а после връчва краищата на поводите им на една млада жена с кафяв блейзър. Сваля очилата и перуката си, като ги пъха в джоба й.

— Предайте тези неща на господин Разов, ако обичате! Заедно с най-сърдечните ми привети.

Той бързо влиза в салона, като едва не събаря Каела.

— За къде сте се забързал? — пита тя.

— Махайте се от яхтата колкото е възможно по-бързо! — отвръща Остин.

— Къде отивате?

— Нямам представа. Ще се видим в бара на „Риц“ след около час.

Остин я целува бързо по бузата и тръгва по стълбата, която води към долната палуба. Иска да се качи на лодката, но бързо се отказва. Двама от охраната са застанали до стълбата и разглеждат минаващите, един по един. Остин погрешно е приел, че Разов няма да рискува един скандал, пред очите на стотиците присъстващи. Но той изпусна повече от онова, което би следвало да каже и явно е готов да поеме риска. Остин си пробива път назад през тълпата, с мисълта да спечели някоя и друга минута, когато някой го хваща за лакътя.

Остин се завърта, за да заеме бойна стойка и Петров го пуска. Руснакът се усмихва, но погледът му е напълно сериозен.

— Мисля, че е по-добре да не отиваш нататък! — казва той.

Остин проследява погледа му и забелязва един телохранител да приближава към тях. Той вижда Остин и казва нещо в скрит зад ревера си микрофон. Кърт следва Петров около дансинга и през скрита от него врата двамата излизат на палубата. Тръгват към една стълба, но там също дежури човек от охраната. Мъжът е приближил шепа до ухото си и видимо слуша радиостанцията си.

Разтеглил устни в широка усмивка, Петров го приближава и казва нещо на руски. Гардът отвръща с подозрителна усмивка и посяга към пистолета, скрит под сакото. Петров замахва към стомаха му и мъжът се сгъва на две, а когато вдига глава, за да си поеме въздух, Остин го намира право в лицето с дясно кроше. Мъжагата рухва като огромно дърво, подсечено с моторна резачка.

Двамата прескачат загубилия съзнание копой и се спускат на долната палуба. Остин вижда врата, подобна на онази на другия борд, през която минават гостите. Петров я отваря и докато Остин се пита, дали няма да им се наложи да се спасяват с плуване, светлината от борда пада върху лодка, с оставен да работи на празен ход мощен двигател. Мъжът на руля се усмихва и махва към Петров.

— Позволих си да уредя алтернативен транспорт — обяснява той.

— Мислех, че си сам.

— Никога да нямаш вяра на бивш кагебист!

Остин се проклина наум. За разлика от руснака, той е подценил противника. Позволил бе на нетърпението си да се изправи пред Разов, да надделее над здравия разум и да пренебрегне осигуряването на безопасно отстъпление. Дава дума да изрази по-късно високата си оценка за внимателния подход на руснака към детайла и скача в лодката, следван от Петров. Мъжът при руля завърта леко газта и моторницата се мята рязко напред, като без малко не изхвърля новодошлите през борда.

Остин се обръща към ярко осветения кораб и се усмихва при мисълта за реакцията на Разов, когато се убеди, че го е изпуснал. Триумфът му не трае дълго, защото корпусът на лодката потръпва под ударите на мълчаливи куршуми. Те не идват от яхтата, а от брега. Макар да не се чува никакъв звук, ясно личат огънчетата на изстрелите от пристанището, а пред очите им пада като покосен кормчията, с автоматен ред в гърдите. Лодката рязко свърва от курса си.