Клайв Къслър - Огнен лед

— Нищо не могат да сторят — бордовете са издържали на гюлета — успокоява го Остин. — Някакви си там автоматчета нямат шанс!

— Ами екипажът?

Остин слуша стрелбата с половин ухо.

— Спряха. Кажете на хората си да държат глави ниско зад парапета и да чакат заповеди! — Остин си дава сметка, че в момента командва Слейд. — Съжалявам, това бяха само предложения. Корабът си е ваш!

— Благодаря, предложенията ви са уместни. Не ме щадете толкова, няма да получа психически срив! Бях морски пехотинец, преди да получа това назначение. Тук съм, защото си осакатих коляното при едно учение.

Остин разглежда решителното лице на моряка и не вижда в него нито следа от страх.

— Ето какво си мисля! Искаха да пропъдят влекача, за да останем неподвижни. Известно им е, че не могат да ни потопят. Значи, ще се опитат да ни вземат на абордаж.

Слейд вирва брадичка.

— Това е недопустимо! Никога вражи крак не е стъпвал на тази палуба, освен когато е ставало дума за пленници. Можете да сте сигурен, че няма да се случи и по време на мое дежурство. — Той оглежда палубата. — Има само един проблем. Пълната численост на екипажа е била четиристотин души. Малко сме зле откъм човешка сила.

— Ще трябва да се справим! Има ли начин да раздвижим стареца?

— Тъкмо щяхме да вдигаме платна, когато спряхме заради вас и приятеля ви. Можем да развием в най-добрия случай няколко възела — „Конститюшън“ не е състезателна лодка.

— Важното е поне малко да вземем кораба под контрол. Скоростта не е от значение. Има ли някакво оръжие на кораба?

Слейд се усмихва и сочи двата реда мортири покрай бордовете на кораба.

— Вие си имате работа с военен кораб, все пак! Можете да избирате: тридесет и два фунтови мортири тук или двадесет и четирифунтови дългоцевни оръдия на долната палуба. Общо над петдесет дула. За съжаление, не ни е позволено да носим барут на борда!

— Мислех си за нещо по-практично.

— Разполагаме с пики за абордаж, секири и саби. Навсякъде има колчета за привързване, от които стават чудесни боздугани.

Остин казва на младия офицер да направи всичко необходимо. Той събира екипажа, представя Остин и предупреждава, че нападателите им могат да направят опит за абордаж. Заповядва да се загасят светлините, а неколцина моряци плъзват нагоре по вантите, за да пуснат платната. Корабът тръгва на собствен ход с около един възел.

Моряците се спускат отново на палубата и опъват главното платно. Нощният бриз изпъва триста и петдесетте му квадратни метра и мачтата започва да скърца под напора. Корабът потегля, със скоростта на охлюв бързоходец. Опъват още платна и не след дълго скоростта се утроява. На палубата струпват оръжие.

Слейд взема една сабя и опитва острието с палец.

— Войната се е водила едно време лице в лице, нали така?

— Ако не знаете, как да си служите с нея, това тук дава повече възможности — казва Остин, като вдига една абордажна пика — дълъг ствол, с метално острие накрая.

Екипажът се разделя на две групи — по една за всеки борд — и зачаква, изпълнен с напрежение. Неколцина са изпратени на бойната платформа, разположена по средата на главната мачта, от което са били обстрелвани нападателите. Остин кръстосва палубата напред-назад, с импровизиран боздуган в ръка.

Не се налага да чакат дълго.

Най-напред се чуват барабанни удари по външната обшивка. Опитват се да ги сплашат със стрелба. Куршумите лющят боята, но почти не оставят следа върху дебелата дъбова стена. Достойният стар кораб пори водата, като не обръща внимание на куршумите, сякаш са досадни мушици. След пирати и англичани, нападателите на свой ред се убеждават, че коритото е здраво направено.

Те спират огъня, запалват прожекторите и приближават бавния си противник. Остин чува как корпусите на лодките се блъскат в кораба. Остин очаква врагът да използва вантите — подобни на въжена стълба мрежи, които опъват мачтите към бордовете. Не след дълго забелязва една ръка, да се залавя за оръдеен отвор и стоварва с все сила тоягата си върху кокалчетата.

Следва болезнен писък. Ръката изчезва, а след миг се чува шумно пльосване. В съседния отвор се появява нечие лице. Остин оставя боздугана си и грабва пика. Допира острието до шията на нахалника. Усетил опасен гъдел върху адамовата си ябълка, неканеният гост застива. Остин остава невидим в мрака на палубата.

Той бута леко пиката и лицето изчезва. Този път се разнася тъп удар, защото мъжът пада в лодка. Остин тръгва покрай оръдията. Мъжете от екипажа боравят с пиките си и ефектът от действията им е подобен. Работейки по двама, хората пускат върху главите на нападателите железни гюлета. Ако се съди по тъпите удари и болезнените викове, тази дейност не остава без резултат.